Да избягаме и да се оженим ...

6-годишният Мика и 7-годишната Ана-Лена решили да избягат не къде да е, а в Африка и да се оженят. Те издебнали удобен момент и в ранните часове на Новата година когато родителите им спели. Стегнали багажа си, като не пропуснали да вземат слънчеви очила и плажна козметика и поели към жп гарата. Предвидливостта на децата стигнала до там, че помислили дори и за свидетел на тяхното бракосъчетание и взели със себе си 5-годишната Ана-Бел - по-малката сестричка на „младоженката“.

За щастие служителите на гарата забелязали групичката невръстни пътници и извикали полиция, която ги прибрала в участъка и върнала при паникьосаните им родители.

Майката на двете момиченца и бащата на момчето били гаджета от неотдавна. Децата може да са усетили, че бракосъчетанието им трябва да побърза, тъй като би било невъзможно ако родителите им се оженят и придобият роднинска връзка.




Тази случка ми напомни за много по-зле планираните ми и по-рано осуетени опити за бягство от детската градина в ранна възраст. Също така ме накара да си припомня хубавия руски комедиен филм „Децата на Дон Кихот”. Филм за известен гинеколог с добро сърце, осиновяващ всички деца, които е изродил и майките изоставят. Та във филма най-малкият от седемте сина, бе решил да избяга и бе заловен във влака с чанта с два заводски хляба. На въпроса къде и защо отива, момченцето отговори, че е гледало филм за гладуващите в Африка и решило да ги нахрани. 
Любовната история на Мика и Ана-Лена ме накара да повярвам още по-силно, че отглеждаме умни и съобразителни деца. Да, палави и своенравни, но определено мислещи. Та дори и на възрастен човек би му убегнало да си вземе слънчевите очила и плажното масло при бягство към Африка. :)

И не на последно място, това е доказателство, че любовта не познава граници.



Силва Коен