Да останеш безсмъртен – Чарли Чаплин

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Помните „танца с хлебчетата” – все още за да разсмеем децата си набождаме 2 питчици и танцуваме по масата. Чаплин е завинаги в сърцата ни. Самото име на великия актьор ни зарежда с усмивка. Актьор, режисьор, композитор на филмова музика, сценарист, продуцент – Чарли Чаплин е завинаги безсмъртен, като един от най-добрите мимове, снимани някога на филмова лента.

Сър Чарлз Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 г. в Лондон. Семейството е артистично и той от малък се учи да пее.

Изключителната бедност и просия, в които живее бъдещият актьор, оказват голямо влияние върху образите, които той ще пресъздаде по-късно на екрана. Впечатлителен по детски и прозорлив като психолог той запазва в спомените си тези образи, за да покаже истинската им същност без думи във филмите си. Артистичното му семейство е известно с колорита си - баща му е алкохолик и умира рано, а майка му на два пъти е приемана в лудница.

Кариерата на Чаплин започва в Америка. През 1914 г. той отива в САЩ и през същата година за пръв път се появява на големия екран. Тогава филмите са доста по-кратки и се правят много по-бързо – през същата година е вторият филм на Чарли Чаплин („Kid Auto Races at Venice”), в който той създава прочутия си Скитник – образът с който става любимец на публиката.

Филмът е сниман на истинско автомобилно състезание. Героят на Чаплин има простичка задача – да се пречка на камерата и с това да ядосва всички наоколо. Добре, но как да се облече? Това се чуди Чаплин, докато отива към гардероба с реквизита. Той има свободата да реши сам как да облече героя си и го прави така, че променя цялата история на киното.

Прекалено широки панталони, прекалено големи обувки, бастун, бомбе. Героят е комичен, защото целият му вид е едно противоречие: панталоните са широки, а сакото – тясно; шапката е малка и е кацнала на върха на главата, а обувките са огромни.

Но има още малко. Дали героят да е млад или възрастен? Това е следващият въпрос, който занимава Чаплин в гримьорната. Той решава, че не може да е съвсем млад, затова си слага прочутите мустачки, които хем го състаряват, хем не скриват изражението на лицето му.

Така се ражда Скитникът. В „Моята автобиография” Чаплин пише: „Нямах идея какъв точно е героят. Но в момента, в който се облякох и гримирах, усетих какъв е моят герой. Започнах да го опознавам и когато застанах пред камерата, той вече беше роден.” Публиката се влюбва в Скитника, но критиката е недоволна и нарича героя вулгарен.

По това време Чаплин спечелва достатъчно доверие и започва сам да режисира и монтира филмите си. Скоро той вече е име, прави по-дълги филми и дори основава своя трупа през 1915 г. Част от нея е Една Първайънс – актриса, която играе в над 30 филма на Чаплин (включително в „Хлапето”) и има връзка с него в продължение на няколко години.

С времето Чаплин става все по-независим в това, което прави, има дори собствено студио в Холивуд. През 1919 г. се случва нещо много важно за филмовата индустрия – Чарли Чаплин, Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Дейвид Грифит основават United Artists. Това е компания за разпространяване на филми, чиято цел е да се противопостави на монопола на все по-силните разпространителски компании в Холивуд. В този бурен за Чаплин период се ражда и класиката „Хлапето”.

Междувременно тече разводът на Чаплин с първата му жена Милдрид Харис. Още в началото, когато се женят през 1918 г., двамата предизвикват обществения морал заради голямата разлика във възрастта си – нещо, което важи за почти всички връзки на Чаплин. Тогава той е на 29 години, а Милдрид – на 16. Както можем да се досетим, поводът за брака е бременност, която впоследствие се оказва фалшива.

Разводът им е следен от пресата със завидно внимание. И Чаплин, и жена му подхранват светските колони със скандални изявления. Чаплин казва за Милдрид, че е лесбийка, Милдрид от своя страна казва, че Чаплин я е малтретирал и че е садист в леглото. По време на развода се стига и до бой.

Именно заради развода на Чаплин му се налага да монтира „Хлапето” тайно в една хотелска стая. За да не сподели с Милдрид приходите от филма, той изнася суровия материал в кутии от кафе в Солт Лейк Сити, Юта. След като разводът приключва, Чаплин получава голяма сума за филма. През 1971 г. го прави наново, с друга музика, която се смята за една от най-добрите му.

Началото на филмовия звук е поставено през 1927 г., но Чаплин продължава с немите филми цяло десетилетие след това. За него киното е преди всичко пантомима. Той казва, че действието е по-универсално за разбиране в сравнение с думите.

Първият говорещ филм на Чаплин е „Великият диктатор”. Той е насочен срещу нацисткия режим на Адолф Хитлер.

Третата съпруга на Чаплин е Полет Годар. Тя е прочута с красотата си звезда, която изгрява именно във филма на Чаплин „Модерни времена”. Въпреки че двамата са заедно осем години (от 1932 г.), така и не става ясно дали наистина за женени или не.

В изкуството обаче трябва да се намеси политиката. Политическите възгледи на Чаплин винаги са били леви, но това става особено явно през 30-те. Филмите му от този периодимат ясенполитически подтекст. В „Модерни времена” например героите са работници, които живеят при много лоши условия. Това, заедно с публичните изявления на Чаплин по политически въпроси, поражда враждебност към личността му.

През 40-те имиджа на Чаплин е повреден и от една кратка връзка с момиче, което по-късно се оказва психично болно и го съди за бащинството на детето си. Въпреки че кръвните проби показват, че Чаплин не е бащата, съдът все пак го осъжда да издържа детето. Тази очевидна несправедливост става причина законът в щата Калифорния да се промени и кръвните проби да започнат да се признават като доказателство в съда.

По време на макартизма Чаплин е заподозрян като комунист и от ФБР правят опити да прекратят пребиваването му в САЩ. След 1942 г., когато Чаплин публично настоява за откриване на втори фронт в Европа, който да помогне на СССР срещу Германия, ФБР усилват натиска си. По това време от американският Конгрес заплашват Чаплин, че ще го извикат на изслушване, но това така и не става. Чаплин обаче е бил готов– по-късно той казва, че ако го бяха извикали, щеше да се появи в костюма на Скитника.

През 1952 г. Чаплин напуска САЩ, където живее от 1914 г., и се връща във Великобритания. Атмосферата на подозрителност, създадена спрямо него в американското общество, го кара да се откаже от досегашния си живот и да се установи в Швейцария. Той все пак ще се върне за кратко в Америка през 1972 г., когато Американската филмова академия му дава „Оскар” за цялостно творчество.

По това време Чаплин е с последната си съпруга Уна. И тя, както всички жени в живота му (а те са доста), е значително по-млада от него. Когато двамата се женят през 1943 г., той е на 54 г., а тя току-що е навършила 18. Бракът им е дълъг и щастлив, двамата имат 8 деца.

През 1975 г., на 81-годишна възраст, Чарли Чаплин получава рицарско звание от кралица Елизабет Втора. На Коледа през 1977 г. той умира в съня си на 88-годишна възраст.

Година след като е погребан в Швейцария, група поляци и, за съжаление, българи, крадат тялото с цел да измъкнат пари от роднините, но планът пропада. Тялото на Чаплин е погребано повторно, този път под два метра бетон, за да няма подобни опити.

 

 чудеса.нет