Димитрина Игнатова Цонева - За сватосването и годежа в отминалите български традиции

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
 
димитрина игнатова цонева български традиции за сватба и годеж
 
В миналото младите са се запознавали по седенките, на празничните хора, по време на работа на полето, край чешмите, а признаването в любов е имало своеобразна форма – напиване на вода, вземане или даване на китка цвете, хващане на хорото до избраника или избраницата и др. “Виждахме се вечер на чешмата, ле. Мойте дружки земат стомните и утиват на чешмътъ за водъ.
Долната чешмичка. Сякой дето си е близко при чешмата, там ходи за водъ със стомните. И което момче иска да залюби някое момиче, постоянно ходи, посреща я, изпраща я, пие от стомничката водъ... И по беленки сме ходели, и по седенки сме ходели. Тука имаши едно момче, имаши еднъ музичка, с уста – такава армоничка. Праихме хоро тука, играеме до късно и секи си утива. Който си обича момичето, повежда си момичето и си го завежда, и си утива, и тъй...”
 
 
 
Сватосване
 
Сватосването се извършва от близките на момчето. Те с предварителна уговорка отиват в дома на девойката и провеждат един привидно “срамежлив” разговор: домашните изразяват неразбиране за целта на гостуването и за да не кажат хората, че бързо и лесно са си дали дъщерята, те правят уговорки за допълнителни срещи, за изчакване “момата да порасне”, “да си завърши “чеиза” и т.н.
 
Посещенията на сватовниците стават в ден, който се смята за хубав, напр.: в петък – “да стане печена работата”. Разравянето на огнището се смята като знак, че гостите са сватовници, което символично значи: “Да се хванем за огъня, че да ни се хване и приказката”.
 
Родителите на девойката искат съгласието й, макар че решаващата дума е тяхна. Естествено, тя знае за целта на посещенията, поднася ракия, целува ръцете на присъстващите и дарява пешкири на сватовниците. Това е първото разменяне на дарове между двете сродяващи се семейства. С пиенето на поднесената ракия се потвърждава съгласието за брак. Пратениците дават на момата китка с вързана на нея пара като знак за сгодяване. На идване сватовете минават по заобиколни улици, а на връщане – през центъра на селото, като се провикват шумно, за да ги чуят и видят повече хора и да научат добрата новина за предстоящата сватба.
 
Годеж
 
Докато първите посещения у момата се правят тайно, защото не е известно как ще приключат, то при годежа се дава гласност за предстоящия брак. В него участват близки и роднини.
 
Годежът се прави една-две седмици преди сватбата (в неделя или някой по-голям празник – Коледа, Стефановден, Йордановден, Великден и др.) в дома на момата, където се приготвя богата трапеза: 1 – 2 тави сарайлия (сладка баница с маджун), солени баници, кокоша супа. От страната на момчето също носят кокоша супа. Двете супи се каращисват (смесват) и се разсипват и поднасят на присъстващите.
 
Бъдещият свекър черпи с вино присъстващите и се обръща към бащата на момичето: “Да пием, свато, за здравето на младите, че те ша на отменят и  ша продължат родовете ни!”
 
Бащата преди да отпие казва: “Наздраве, свекре! Да са живи и здрави младите!”
 
На бъдещата невеста се подарява венче, а на годеника се подарява китка.
 
След размяната на подаръците се уговарят подробностите за сватбата (кой кого ще кани, дарява и т.н.). Избират се обредните лица – кръстник и кръстница, побащим и помайчима и др. Уточнява се денят на сватбата, определят се музикантите, конкретизират се подаръците за младите. Обикновено бъдещият свекър купува за снахата обувки, булчински кожух, плат за дрехи, чехли, котли, пръстени за двамата млади. Бащата на момичето купува скрин, медни съдове, а за  бъдещия си зет обувки и плат за костюм или  балтон. Кръстникът е задължен да купи булото и булчинския букет, както и необходимите за венчавката свещи и съдове.
 
След годежа момата и ергенът вече са годеници. Излизат заедно, могат да стоят до късно, но винаги са с придружител. Те задължително носят отличителните знаци на главата си – момичето до сватбата е с венчето на главата, а момчето носи китката на калпака си.

димитрина игнатова цонева за българските сватбени традиции
 
Обикновено  кръстичеството се предава по наследство и кръстникът е най-уважаваното и най-почитаното лице на сватбата. Кръстницата също получава такова признание.
 
В кръстниците отиват родителите на момчето като носят питка, варена кокошка и бутилка вино. Обикновено казват:
 
- Кръстник, кръстнице, кръщелникът ви вече порастна и дойде време да го задомим. Идваме да ви поканим да го венчавате. Приемате ли?
 
Ако приемат, те отговарят:
 
- Приемаме, как да не приемаме. Много се радваме! Радвахме се като го кръщавахме, а сега се радваме, че ще го венчаваме!
 
Втората по важност двойка в сватбения обреден комплекс са побащимът и помайчимата. Побащимът е близък роднина на младоженеца (негов зет или първи братовчед), малко по-възрастен от него и непременно трябва да е женен. Той е фактическият ръководител на сватбата. Отличителният му белег. Той носи петела, окичен с наниз от пуканки и увит в кърпа.
 
Помайчимата също има активна роля в сватбата. Тя не само вика и отваря пакетите по време на сватбата, но е и най-довереното лице – инструктира младоженката малко преди свождането, поема отговорност пред родителите на младоженеца и пред цялата селска общност да установи истината дали младоженката е девствена.

Димитрина И. Цонева
 
 

БЪЛГАРСКАТА СВАТБА ПО СТАРА ОБРЕДНА ТРАДИЦИЯ

Постоянно и променливо Я - български книжовен език/ ДИМИТРИНА ИГНАТОВА ЦОНЕВА

 











ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни



ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Димитрина Игнатова Цонева - За сватосването и годежа в отминалите български традиции - 5.0 out of 5 based on 2 votes

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: