Междуконтинентални подземни тунели на изчезналите цивилизации

( Votes )
Оценка на читателите: / 23
Слаба статияОтлична статия 

През 2005 година   Подмосковието (покрайнините  на град Солнечногорск ) се  прочу с  мистериозно  събитие. В  езеро  Бездънно,  шофьорът  на  Верешенската  селска  администрация Владимир  Сайченки,  намерил  щатна  спасителна  жилетка от Военноморските  сили на  САЩ с  идентификационен  надпис,  потвърждаващ,  че  това  имущество  принадлежи  на  моряка  Сам  Беловски от  плавателния  съд  «Коуел» ("Cowell"),  взривен  от  терористи на  12  октомври 2000 година  в  Аденското  пристанище.
Трагично  загинали четирима  моряци,  а  10  са  безследно  изчезнали.  А  може  информацията  да  е  погрешна  и  да  няма  никаква  загадка?
В  резултат от  разпита  на  непосредствените  свидетели  и  участниците  в описаното  събите било  изяснено,  че  спасителната  жилетка  била  действително  намерена  и  надписът,   пряко  показвал  принадлежността  и  на  матроса  от  „Коуел” -  Сам Беловски.
Но как  спасителна  жилетка  от  Индийския  океан  е  могла  да  попадне  в  езеро,  загубено  някъде из  просторите  на  Централна Русия  преодолявайки  при  това три  години  и 4000 километра  по  права  линия?  Какъв е  бил  нейния  път?  Следователно,  съществуват  някакви  неизвестни  за  нас  подземни  пътища,  някакви  тунели,  видимо  свързавщи  достатъчно  отдалечени  части   на  Земята.

Но  от  кого  и  кога  са  направени,  и  защо?
Нееднократно  различни  изследователи  от  различни континенти са  отбелязвали,  че  до  тунелите  на  метрото,  до  бункери,  мини и  до  различни  пещери, създадени  от  природата,  съществуват  подземни  кухини,  създадени  от  цивилизации,  предшестващи  човешката. Последните  съществиват  не  само  като  гигантски  подземни  зали,  стените  на  които  са  обработени  чрез  механизми,  непознати  за  нас,  със  следи  от  вторични  природни  процеси (шлак, сталактити,  сталагмити,  пукнатини  и  пр.) ,  но  и  под  формата  на  линейни  съоръжения -  тунели. В  началото  на  ХХI век  се  ознаменува  учестяване  на намирането  на  фрагменти от  тези  тунели  на  различни  континенти.
Да  се  идентифицират  древните  тунели  не е  лесна  работа.  Изискват  се  всестранни  знания  за  техниката  за  провеждане  на  подземни  работи,  за  механизмите  на  трансформация  на  земната  кора и подземните  пространства,  в  хода  на  историческото  развитие  на  нашата  планета.
Но  тази  процедура  е  напълно  реална, ако  се  отчита, че  основното  отчличие  на  древните  тунели от  природните и  съвременните подземни  обекти  се  заключава  в  това,  че  колкото  и  да  естранно,  древните  обекти се  отличават  със  съвършенство  и  удивителна  точност  на  обработка  на  стените  на  кухините ( като  правило  те  са  разтопени),    с  идеална  насоченост  и  ориентация.  Отличават  се  също  и с  грамадните,  циклопически  размери... и  задпределната  за  човешките  възможности  способност  за  разбиране  на  древността.  Но  и  не  трябва  да  се  твърди,  че  всички  те  са  се  появили  едновременно....
 
В  Крим  е  добре  извесна  пещерата  Мраморная,  разположена  в  планинския  масив Чатир – Даг, на  височина  900  метра  над  морското  ниво. При  спускане  в  пещерата  многочислените посетители  се  оказват  в  грамадна  зала  във  вид  на  тръба, с  размер  около  20  метра,  наполовина  запълнена  по  настоящем с  каменни  късове,  съборени  вследствие  на  многочислените  земетресения  и  затрупани  от  картсови  отлагания.
През  пункнатините  в  свода  провисват  сталактити, а  насреща  им  се  надугат  сталагмити,  които  направо  очароват.  Малко  са  тези,  които  обръщат  внимание  на  това,  че  в  началото  това  е  бил  тунел с  идеално  гладки  стени,  потъващ в  глъбините  на  масива и с  уклон  към  морето.
Стените  са  се  съхранили  добре  и  нямат  следи  от  ерозионна  дейност на  течащата  вода – карстови  каверни,  образуващи  се  от  разтварянето  на  варовика.  На  практика  това е  тунел,  водещ  за  никъде и  започващ  на  височина един  километър  над   нивото  на  Черно  море. Като  се  има  предвид  че  басейна  на  Черно  море се е  образувал  на  границата  между еоцена  и  олигоцена (преди  около  30  хиляди  години) в  резултат  на  падане на голям  астреоид,  срязал и  разчупил  основното  било  на  Кримските  планини,  напълно  уместно  е  да  предположим,  че  Мраморната  пещера  представлява  фрагмент  от  древен  тунел,  основната  част  от  който  се е  намирала  в  разрушения  от  Астероида  планински  масив,  който е  на  възраст  не  по - малко  от  30  милиона  години.
Според   последните  съобщения на  кримските  спелеолози, намерена  е грамадна  кухина  под  масива Ай - Петри,  живописно  надвесен над  Алупка и  Симеиз. Освен  това  са  открити  тунели,  съединяващи Крим  и  Кавказ.
Уфолозите от Кавказкия регион по време на една от експедициите са установили, че под хребета  Уваров, срещу  планината  Aрус  има тунели,  един  от които е по посока на Кримския полуостров, а другият,  през  град  Краснодар, Ейск  и Ростов  на  Дон с е насочва  към Поволжието. В  района  на  Краснодар е фиксирано разклонение  към  Каспийско  море.  За съжаление, по-подробна информация, членовете на експедицията не предоставят.
В  Поволжието се  намира  не  безизвестната Медведицка  верига , достатъчно детайлно е  изследвана  от  експедицията  „Kosmopoisk",  започвайки  от 1997 година.  Намерена  е  и  е  нанесена  на  карта  разгърната  система  от  тунели,  изследвани  на  десетки  километри.  Тунелите  имат  кръгло  сечение,  понякога   овално, с  диаметър  от  7  до  20  метра,  като  то  може  да  бъде  с  постоянна  широчина  по  цялата  си  дължина  и  посока  в  дълбочина  от  6 до  30  метра.
С  приближаването  си   до  издигащото  се  Медведитско  било,  диаметърът  на  тинелите  се  увеличава  от 22  до  35  метра,  по -  натък -  допълнително  се  увеличава  до  80  метра, а  при  най-  голямата  си  височина  диаметърът  на  кухините  достига  до 120  метра  и  под  върха  на  планината  се  превръща  в  огромна  зала.  От  нея,  под  различен  ъгъл,  излизат  три  седем  метрови  тунели. Става  ясно,  че  медведицкото  било  е  възел,  пресечна  точка,  където  се  пресичат  тунелите  от  всички  региони, в  това  число и от  Кавказ. От  тук  може  да  се  попадне  не  само  в  Крим,  но  и  в  северните  региони  на  Русия,  на  Нова  земя  и  алея  на  Сверноамериканския  континент (данните  са  от  контактьора Антон  Анфилов).
Някои  смятат,  че  и в  настоящето  тунелите  са  действащи  и  се  използват  като  транспортни  артерии и  база  за  апаратите  на  НЛО,  макар  че  съвсем  не е  задължително  последните  да  са  строители  на  тунелите.
Не  е  учудващо, че Миронченко в  книгата  си  „Легенда на LFA” смята,  че  под  цяла  Русия, включително  и под  Крим, Алтай, Урал, Сибир  и  Далечния   изток  съществува  мрежа  от  тунели. Остава  само  да  се  открие  тяхното  положение. А  това в  болшинството  от  случаите  става  случайно.  Така  жител  на  лискинското  село Селявное,  намиращо  се  във  Воронежка  област,  Евгени  Чесноков,  пропаднал  в  дупка  на  ливада, а  това  се  оказало  пещера, с  отиващи  на  различни  страни  тунели,  на  стените  на  които  били  изобразени  символи.
В  Кавказв, в  дефилето Геленджик от  далечни  времена  е  известна вертикална  мина, с  диаметър  около  метър и  половина и  дълбочина  повече  от 100  метра. Освен  това  като  нейна  особеност  се  явяват  равните,  сякаш  разтопени  стени. Изучаването  на  стените  показало,  че  на  стените  е  направено  едновременно  механично  и  термичн   въздействие,  което  създава  корица  с  дебелина 1 – 1,5 мм  и  и  придава  изключителна  здравина,  която  не  може  да  бъде  създадена  дори  със  съвременната  техника, а  разтопяването  на  стените  свидетелства  за  нейния  техногенен  произход. В  същата  мина  е  отбелязан  и  повишен  радиационе  фон.  Възможно е,  това  да е  една  от вертикалните   шахти  за   свързването с хоризонтален тунел, водещ от района  в  Поволжието   към билото   на Medveditskа.
Известно е,  че  в  следвоенните  години (1950)  е  било  издадено тайно постановление (Указ) на  Съвета  на  министрите  на СССР  за  изграждане  на  тунел  през  Татарския  пролив,  който  да  свързва  сушата,  посредством  железен  път  с  остров   Сахалин.  С  времето  тайната  е  свалена, а  докторът  на  физико - математическите  науки  Берман,  който  работел  там  по  това  време, разказва  през  1991 година, че  работещите  там  не  толкова   изграждали,  колкото  възстановявали  вече  съществуващи  тунели,  напаравени в  дълбока  древност  изключително  грамотно,  с  отчитане  на  геологичните  особености  на  долната  част  на пролива.
Споменавало  се  за  странни  находки  в  тунела - непознати  механизми  и вкаменени  останки  от  животни. Всичко  това  по - късно  изчезнало в  секретните  бази  на  спецслужбите.
Но  заявлението  на вицепрезидента   Мирошниченко  не  са  лишени  от  основания,  когато  твърди,  че  страните  на  Далечния  изток  са  пронизани  от  тунели. И  този  използван  тунел  не е  изключено  да води  по - нататък  през остров  Сахалин, в  Япония.
(Следва продължение ...)












ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Междуконтинентални подземни тунели на изчезналите цивилизации - 4.2 out of 5 based on 23 votes

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: