Междуконтинентални подземни тунели на изчезналите цивилизации - 4 част

Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Изследвания  от Перу,  Чили,  Боливия  и  Еквадор
А  вече  през 1976  година  съвместна  англо- еквадореска експедиция  изследвала  един  от  подземните  тунели в  района   Лос Тайос,  на  границата  между Перу  и  Еквадор.  Там е  намерено помещение ,  където  също  има  маса ,  обкръжена  със  столове с  облегалки,   високи  повече  от  два  метра,  направени  от  неизвестен  материал. Другото  помещение  представлявало  дълга  зала, с  тесен  проход  по  средата. По  стените  и  имало  полици с  древни  книги,  дебели  фолианти -  около 400 страници  всяка.  Листата  на  томовете  от  чисто  злато били  запълнени  с  неразбираем  шрифт.


Безусловно,  тунелите  и  залите  създателите  им  използвали  не  само  за  придвижване,  но  и  като  хранилище  на  ценна  информация,  изчислена  за  продължително  време . Разбираемо е,  че  сега  тези  помещения  не  се  използват.   Експедиция  от  учени -  спелеолози  през 1971  година  на  територията  на  Перу  открила  пещера,  входът  на  която  се  прегражда  от  скални  блокове.  Преодолявайки ги, изследователите  открили  на  дълбочина  от  около 100  метра  огромна  зала,  подът  на  която  бил  покрит с блокове  със  специален  релеф.  На ( отново!)  полираните  стени се  виждали  непонятни  надписи,  напомнящи  йероглифи.  От  различните  страни  на  залата  излизали  многочислени  тунели.  Някои  от  тях  водят  по  направление  към  морето,  под  водата  и  продължават  на  неговото  дъно.
По  такъва  начин  изглежда  че  отново  се  сблъскваме  с  поредната  възлова  станция.
От  друга  страна  участъкът ,  намиращ  се  от Ла- Пома до  Kayafate (Аржентина),  недалеко  от  град Качо , е  в  процес  на  високо  ниво  на  радиоактивност  и  електронизация  на  почвата,  вибрации  и  микровълново  излъчване,  съгласно  изследванията  на  учените   от  биофизическия  институт   Омар  Хосе  и  Хорхе Дилетайн,  проведени  през 2003  година.  Те  считат ,  че  това  явление  носи  техногенен  характер  и  се  явява  в следствие  работата  на  някакви  технически  устройства (машини) ,  намиращи  се  под  земята  на  дълбочина  много  километри.
Учудващо е  съобщението  от  Чили. През  ноември 1972  година   в Чили,  по  молба  на  правителството  на  Салватор  Алиенде,  пристигнала  съветска комплексна  експедиция ,  със  специалисти  по  планинско  дело Николай  Попов  и Ефим  Чубарин.  Предметът  на  изследването  им  била  възможността  за  възобновяване  на  работата  на  стари  руднични  шахти  за  производство  на  мед,  от  които  се  нуждаеле  републиката. Специалистите  се  отправили  в  планината,  на  забравено  място,  разположено  на 40  километра  от  град  Чичуан. Разчиствайки  затрупания  вход  на  мината, специалистите  преминали  няколко  десетки  метра и   открили  проход,  който  водел  под  ъгъл 10  градуса  надолу. Той  бил с  диаметър половин  метър  и  бил  с  вълнообразна  повърхност.  Специалистите  решили  да  го  изследват  и  след  като  се  спускали  80  метра,  проходът  преминал в  хоризонтална  галерия ,  която  ги  довела  до  голамо   и  разработено   находище,  богато  на  медни  жили,  които продължавали  стотици  метри.
Оказало  се,  че  мястото  е вече  разработено,  и  то  по  високотехнологични  методи.   Местата  ,  на  които  нямало  руда  били  непокътнати,  нямало  никакви  свлачища  и  боклуци. Малко  по-  нататък  специалистите  видели  медни  отливки,  които  по  форма  и  размер  напомняли  щраусови  яйца,  събрани  на  купчинки  по 40 – 50  броя,  на  разстояние  25 -30  крачки. След  това  видели  змиеподобен  механизъм -  комбайн  с  диаметър около  метър  и  с  дължина 5 – 6  метра. „Змията”  прилепвала  към  медната  жила  и  буквално  изсмуквала   от  тях  медта  от  стените  на  тунела.  Но  те  не  успели  дълго  да  наблюдават ,  тъй  като  се  появили  нови  змиеподобни  механизми   с  по-  малък  размер -  диаметър  около  20  см и  дължина 1,5  до  2  метра. Видимо  те  прониквали в  местата,  които  не  са  достъпни   за  големия  механизъм,  и  изпълнявали  защитна  функция  от  нежелани  посетители.
А  сега  да  си  спомним  химическия  състав  на  НЛО,  който  на  90%  се  състои  от  мед.  И  не е  случайно  руските  специалисти случайно  да  са  намерили  едно  от  местонахожденията  на  мед,  разработвани  от  представители  на  НЛО за  своите  нужди  за  ремонт  и  за  създаване  на  нови  типове  апарати, една  от  базите  на  които  се  намира  в  планините  на  Южна  Америка.   Само  че  това  също  дава  възможност  да  се  разбере,  по  какъв  начин  се  създават  големите  размери  на  тунелите,  със  своите  блестящи ,  сякаш  полирани  стени.
По  такъва  начин   легендата  за  наличие  в  Южна  Америка  на  разгъната  система от  подземни  тунели не е  лишена  от  основание .  Не е  изключено  златото  и  скъпоценностите,  на  търсенето  на които  конкистадорите  са  посветили  стотици  години,  да  са  били  скрити  от  инките  в  подземните  тунели  на  Андите,  центърът  на  които се  намира  под  древната  столица  Куско.  Те  се  простирали  на  стотици  километри   не  само  под  територията  на  Перу, но  и  под  Еквадор, Чили  и  Боливия. Но  входа  към  тях  запоядала  да  скрият  със  стена  съпругата  на  последния  вожд  на  инките.  Така  дълболото  минало  съседсва  и  се  преплита със  събитията  от  недалечното  настояще.


ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Междуконтинентални подземни тунели на изчезналите цивилизации - 4 част - 5.0 out of 5 based on 4 votes

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: