Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство: "Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света.
Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-ближните ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите ближни, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
Чуйте ги! Помислете върху тези думи поне за минута. В тях има много мъдрост и истина.
Силата на тези думи може да разбере само онзи, който е искал да даде нещо на света след себе си. Ако си само консуматор, смятащ и желаещ единствено да получава, тези думи ще ти звучат наивно и безсмислено.
За българите те се отнасят в огромна сила. Не мога да знам как е около вас, но аз често попадам на хора, които искат и изискват другите да променят нещата и да има просперитет. Правителството, държавата, съседите, колегите, роднините всички ДРУГИ са длъжни да направят нещо за да стане света по-уреден, по-чист, по-добър.
Опозицията и новоизлюпените политици размахват доказателства за кражби и корумпираност, ежат се и обещават правда до момента, в който не седнат „на топло”. Поемайки контрола над „кацата с мед” някак не успяват да не топнат пръст в нея. Бих приела това да е единичен случай или злощастно съвпадение, но година след година избираме управляващи, които накрая обвиняваме в едно и също. Започвам да се замислям дали пък ние не обвиняваме ей така по инерция?
Крещим за чистотата по улиците и около блоковeте. Изисква се и се размахва пръст как не се почиства и паралелно с това се мята пълният пепелник през терасата. На организирани мероприятия по почистване на междублоковите пространства отиват малцина, другите клатят глави, че не им било задължение.
Всеки иска икономически просперитет. Иска висок стандарт на живеене. Но отивайки на работа гледа да мине метър. Да работи по-малко, а да му плащат повече. Да играе игрички, а да му ги броят за работа, да ползва служебно имущество, да се чуе с роднини за чужда сметка, да открадне пейка за вилата и т.н, и т.н.
Изискваме, изискваме, изискваме, но винаги от другите. Изискваме честност, но от другите. За нас това не се отнася. Изискваме не корумпираност, но пак за другите, за нас може да се направи изключение. Изискваме усилен труд, но ние да минем метър. Докога?
Образно всички ние сме мулетата, които теглим каручката наречена „Икономически просперитет в България”. Правителството са тия дето трябва да вървят сред народа и до нас и да ни насърчават и насочат да теглим във вярната посока. На практика обаче ние като мулета никак не си даваме зор да теглим, а предимно ревем или се преструваме че се стараем. Тия мулета, дето се напъват да теглят, не го правят не заради общото благо, а защото се опитват да стигнат до зелената трева в канавката. Правителството не е до нас, а се е покетрило на каруцата и вместо думи размахва камшици. Не стига това ами е натоварило и всичките си роднини и баджанаци. Така виждам аз нещата! Оправия май няма да има докато всеки не започне от себе си.
Силва Коен
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- 10-те НАЙ завещания !
- Задачка- закачка! Как се казва това цвете?
- Бирата е полезно питие, необходимо на организма
- 7 ключови стъпки за да сте по креативни
- Моята рецепта за един весел ден!
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Степени на мъжката храброст
- Как се къпят политиците?
- Велика глупост или краен фашизъм ?
- Грешките, които са се превърнали в пари
- Колко струва ...... дъщеря ви?
