Ревността - това не е любов!

Оценка на читателите: / 33
Слаба статияОтлична статия 

„Ако ревнуваш - значи обичаш” е фраза, която сте чували и стотици хора оправдават поведението си с нея. Нямам представа дали си вярват като го изричат, но на всички трябва да им е ясно, че това са ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!

Ревността като чувство представлява липса на самочувствие, на доверие в самия себе си. Когато някой ревнува, то е защото се съмнява в себе си, а не в партньора си. Мисълта, че другият може да потърси щастието си другаде влудява ревнивеца. Ревността изобщо не е знак за обич, а по-скоро за притежание. Ревнува този, който смята, че партньорът му принадлежи, но не може човек да принадлежи другиму.


И двата пола ревнуват еднакво. И за мъжете и за жените ревнивци е присъщо да пребъркват джобовете на другия, да четат мейлите и съобщенията на мобилния телефон. Ревнивците са напрегнати и подозрителни.


Женската и мъжката ревност се изразяват различно. Мъжете крият ревността си. Често и доста дълго и под различни форми. Готови са да прекъснат връзката си и дори да излязат от брака, но да не признават ревността си. Ревността при жените явно преминава по друг начин. Те по-лесно признават за чувствата си, но и по-често са жертви на ревността.

Ревнивците често остават сами! Съвсем нормално е, когато постоянно се съмняваш в ближния, да се замисляш и за по-крайни действия. В случай, че има основателни причини за съмнение, тогава никой не би ви винил, но ако всичко е плод само на вашето въображение, то трябва да бъдете по-внимателни. Вие не само може да останете сами, но може да навредите и на човека, който е вярвал във вас, особено ако говорим за раздяла след брака. В такъв случай дори може да простите изневяра, заради високата цена на разваления брак, а често и заради създаденото поколение.

Ревността може да се изразява и по други начини. Този, който изпитва ревност, иска да знае всичко за живота на другия, наблюдава непрекъснато жестовете и постъпките му. В такива ситуации и най-невинните действия на партньора се тълкуват като знак, че нещо не е наред, че има трети.

Когато ревността се превърне в болестно състояние
, съвместният живот става непоносим. Когато пристъпите на ревност станат прекалено чести, трябва да се потърси помощ от психолог. Има много тежки случаи на ревност, които могат да се превърнат в параноя, дори да доведат до насилие.

Често се случва подозираният в изневяра най-накрая да пристъпи към действие, изморен от непрекъснатото следене. Тогава ревнивецът се превръща в жертва. Парадоксалното е, че тогава той се чувства облекчен от това, че наистина е познал, че „има нещо“.

Лекува ли се ревността? В трудовете си народният лечител Петър Димков препоръчва система от билки, диета, физиотерапия и подходящ режим на живот, включително и „четков масаж на корема с кръгови движения около пъпа, по посока на часовниковата стрелка". Подобна „рецепта” изглежда смешна и напълно безсмислена. Като оставим настрана претенциите за посоката на въртене, последните научни изследвания в областта на физиологията и биохимията на чувствата обаче като че ли я потвърждават.
Установено е, че дразненето на кожните рецептори в областта на слънчевото сплетение („под лъжичката") и на четири пръста под пъпа стимулира образуването в организма на биологичноактивни вещества, които действат успокояващо и повишават настроението подобно на наркотиците. Въпросният четков масаж провокира по-конкретно образуването на веществото допамин в мозъка. То е един от носителите на удоволственото изживяване, снема нервното напрежение и смекчава чувството безперспективност. Обратното, дефицитът на допамин в организма прави хората нервни, мнителни, подозрителни, подтиска самочувствието и подхранва всякакви комплекси.

Има теории, че основите на ревността се коренят в детството и едиповия комплекс, но нека не търсим на кого да метнем вината за собственото си поведение.

Ревността не е наказание само за душата на ревнивеца и жертвата му. Тя нанася силен удар на организма, уверени са учените. Ревнивците страдат от главоболие и болки в стомаха, понякога от безсъние и безпокойство, имат проблеми с храносмилането и червата, дори имат моменти на помътняване на разсъдъка. Хората, подложени на силни пристъпи на ревност, казано на разговорен език “си губят ума” и в някои случаи са дори способни на убийство.

Според скалата на стреса ревността се равнява на внезапен удар, от който спира сърцето. Мъжете, които бързо повишават теглото си, също не подозират, че са жертва на собствената си ревност.

Според данните от италианско изследване съществуват 5 вида ревност: депресивна, маниакална, параноична, страх от развод и хипертрофирана.

Все пак психолозите обясняват, че няма човек, който никога да не е изпитвал ревност. Винаги когато има чувства между двама души, било то приятелство или любов, има и ревност, но моля не преписвайте това грозно чувство на любовта.

Силва Коен

 









ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни



ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Ревността - това не е любов! - 4.9 out of 5 based on 33 votes
Коментари (1)
интересен клип по темата
1 Четвъртък, 13 Септември 2012г. 12:29ч.
vgenov
Здравейте! Много добра стати, която ми напомня на този клип за ревността http://youtu.be/BCU8166yVMQ

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: