Димитрина Игнатова Цонева - Традиции при българските тостове (наздравици)

Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
 Димитрина Игнатова Цонева - автор
Димитрина Игнатова Цонева за тостовете
Наздравицата (тостът) в класификацията на устните публични изказвания се отнася към юбилейните тържествени речи. Тя е монологично изказване, което е свободно в съдържателно и в конструктивно отношение. Но нейната независимост като форма на красноречие е относителна, тъй като ораторското изкуство, освен че е историческо, е и национално явление. Това обяснява и
различната специфика на тостовете у различните народи. Например: Докато англичаните придават на тоста философски смисъл, т.е. в речта им има словесен ребус и завоалиран подтекст; французите с шеговит, галантен тон произнасят кратка тържествена реч, изпъстрена с различни похвати за постигане на изразителност (например: често срещан тост още от времето на Наполеон Бонапарт е: "Да пием за хубавите жени, да пием за хубавите коне... и за тия, които ги яздят!"), а немците съвсем точно, сухо и недвусмислено назовават причината, за която вдигат наздравица.
Най-уникални са грузинските тостове. Те се отличават с неповторимостта си при изграждането на текста и с неочаквания преход. Говорят и за една дългогодишна традиция. Заслужава да се спомене и похвалната традиция в Кавказ, където в края на всяко тържество, преди да се благодари за гостоприемството на домакините, непременно се произнася тост за родителите като всички задължително стават прави. Вдига се наздраве за живите родители и се спомнят починалите.

тостове и наздравици от димитрина игнатова цонева
 
За съжаление при българите липсва традиция за произнасяне наздравици по време на празнична трапеза. Българинът безспорно умее да пие; прочути са уменията на българката да приготвя вкусна храна и да подрежда масата, но българите изпитват голямо затруднение да кажат поне няколко думи на трапезата. Често пъти дори не се споменава поводът, за който е даденото събиране - отминава се само с едно "Наздраве".
 
Разбира се, необходимо е едно  изследване, което да постави и разгледа най-общо проблема, да установи доколко съвременните хора осъзнават емотивната и организационно-деловата функция на наздравицата, дали се знае кога и от кого се произнася основният тост. Щом българският народ си е създал толкова много календарни празници и обичаи, такова богато народно творчество, което по своята поетическа изразителност, богатство от мотиви и културно-битова значимост достойно си съперничи с фолклора на всички народи дали при едно насочване вниманието и към наздравиците ще бъде доизградена и тази традиция?
 
 
 











ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни
 


ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: