Газовете в гастроинтестиналния тракт имат два произхода – те биват екзогенни (погълнатия въздух) и ендогенни (образувани в самият храносмилателен път).
Техният химичен състав включва основно азот и известно количество кислород, чийто произход е от погълнатия въздух, а също и водород, въглероден диоксид, метан – продукти от бактриите в тракта. Разбира се налице са още много други вещества.
На аерофагията се отдава голямо значение като източник на повишено количество газове в стомашночревния тракт. Човек несъзнателно поглъща въздух при някои хранителни и други навици, които ако се познават, могат да бъдат избегнати. Такива са бързото хранене, бързото пиене на течности, пиенето със сламка, консумацията на течности по време на хранене, смученето на бонбони, дъвченето на дъвка, тютюнопушенето, наличието на недобре фиксирани протези. Въздух можем да погълнем и в стресови ситуации, когато и дишането ни е по-ускорено. Източник на газове в стомаха са и газираниге напитки.
Аерофагия се наблюдава и при повишено слюноотделяне, например при гадене и повръщане, също и при гастрезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Голяма част от погълнатия въздух бива отстранен несъзнателно или при някои хора съвсем съзнателно, чрез уригване. Друга част търпи известна абсорбция, а по-голямата фракция преминава дистално в чревния тракт. Към навиците за храненето ще споменем, че редовното преяждане натоварва стомаха и червата и също обуславя тяхното раздуване.
Друг източник на газове са страничните продукти при разграждането на храната или вследствие непълното и разграждане.
Хранителни продукти, богати на поли- и олигозахариди, често предизвикват оплакване от натрупване на излишни газове в чревния тракт (метеоризъм), по-голямата част от които преминават през ректума (флатуленция). Организмът ни не разполага с необходими ензими, нужни за разграждането на тези вещества, поради което те, неразградени, от тънкото черво преминават в дебелото. Там те биват изложени на действието на редица бактерии, представители на нормалната чревна флора. У различните индивиди може да присъства различна флора, което и да обуслови различният интензитет на газообразуването. Например има някои бактерии, които елиминират водорода (съставящ значителна част от чревните газове), поради което някои храни могат да обуславят значително по-интензивен метеоризъм у едни хора, в сранение с други. Бактериите са нормални обитатели на дебелото черво и разрастването им към тънкото се счита за патологично, също обуславящо метеоризъм, и изискващо съответно лечение.
Кои храни са свързани с повишено газообразуване?
Като споменахме това са продукти, богати на поли- и олигозахариди. Такива са представителите на бобовите растения – фасул, леща, грах, но също и сладките картофи, зеленчуци като лук, арпаджик, праз лук, ряпа и репички, марули, зеле (включително кисело), броколи, карфиол (последните не само засилват метеоризма и флатуленцията, но и обуславят неприятна миризма). Сред плодовете по-изразен ефект имат ябълките, прасковите, сливите, бананите. Овесът, пшеницата, царевицата (съдържащи скорбяла) могат да бъдат източник на повишено газообразуване. Оризът обаче не дава такива оплаквания. Маята в хляба е друг фактор. По повод на скорбялата, ще отбележим, че пълнозърнестите продукти са с по-изразен потенциал за образуване на излишни газове, дължащ се на фибрите, които съдържат. Целулозата е друг представител на въглехидратите. За разлика от споменатите по-горе обаче, тя не се разгражда от бактериите в дебелото черво. Затова ако плодовете и зеленчуците, източник на целулоза не съдържат скорбяла и други поли- или олигозахариди, или поне са по-малко, те не водят до метеоризъм.
От напитките, освен споменатите газирани продукти, бирата и виното често обуславят подуване на корема, дължащо се на метеоризъм. Мазнините също могат да предизвикат метеоризъм, например тези под формата на тлъсти меса, пържени продукти, сосове.
Не рядко оплаквания могат да се предизвикат при консумацията на млечни продукти. Особено прясно мляко или сирене.
Тук трябва да споменем особена причина за повишено газообразуване при консумация на мляко и изобщо лактоза-съдържащи продукти ( лактозата е въглехидрат, подобен на глюкозата, съдържащ се в млякото) – лактазната недостатъчност. Това състояние представлява вродената липса на ензима лактаза, отговорен за метаболизирането на лактозата. Тогава последната достига до дебелото черво, където някои бактерии я метаболизират и обуславят повишено газообразуване.Друг въглехидрат, който създава проблеми е сорбитолът – често използван подсладител в напитки, сладкарки изделия. Фруктозата, съдържаща се в плодове и някои зеленчуци, но също и използвана като подсладител може да допринесе за метеоризъм.
Някои заболявания се асоциират с оплаквания от излишни газове. Такива са синдрома на дразнимото черво (irritable bowel syndrome), глутеновата ентеропатия (свръхчувствителност към белтъка глутен), гастроентерити, хронични възпалителни заболявания на дебелото черво. Обструкцията (запушване) на различно ниво на чревния тракт поради механични или функционални причини (смутена перисталтика, пареза на червата) може да доведе до газообразуване. В тези случаи може да се стигне и до състояния, налагащи спешна медицинска помощ. Хроничният запек блокира пътя на газовете и предизвиква разтягане на червата.
Лекарства, които блокират ензимите, отговорни за разграждане на въгелхидрати и мазнини могат да обусловят метеоризъм. Други с такова действие са лаксативи, използвани при запек, някои антибиотици, опиати като петидин и морфин.
Какви изследвания могат да се направят?
Основно клиничната картина се състои в подуване на корема, съчетано с повишено отделяне на газове ( за нормално се смята около 10-20 пъти дневно). Понякога може да има коликообразна болка, куркане на червата, диария или запек. Обикновено метеоризмът води до засилена флатуленция, но ректума не е единственият път по-който газовете напускат червата. Част от тях бива абсорбирана през лигавицата и кръвотока, като стигайки белодробното кръвообръщение, те се излъчват с издишвания въздух. Освен това не малка част бива „неутрализирана” от други бактерии в червата.
Когато оплакванията включват силни болки, тежка диария с примеси от слуз или кръв, или упорит запек, гадене и повръщане, влошаване общото състояние, температура – необходима е консултация с лекар.
Ако излишните газове са персистиращ и предизвикващ сериозен дискомфорт проблем, то лекарят ще накара пациента да анализира хранителните си навици, консумираните храни. Изключването на съмнителните може да бъде и достатъчно за решаване на проблема. Така може да се диагностицира и лактозната непоносимост.
При някои ситуации се налага анализ на химичния състав на издишвания въздух след консумация на определена храна, за да се определи нивото на водорода и метана, които се покачва при наличие на определени бактерии. По-рядко може да се наложи и анализ на отделяния през ректума газ, за да се оцени дали проблемът се крие в аерофагията (високо съдържание на кислород и азот) или в бактериална хиперактивност.
При наличие на други оплаквания и в зависимост от техния характер, както и установената от лекаря обективна находка, могат да бъдат назначени ред изследвания, които да насочат към диагнозата. Тук няма да се занимаваме с тях.
Как да се справим с метеоризма?
На първо място това е изключването или ограничаването на консумацията на предизвикващите газообразуване храни. При глутеновата ентеропатия това е доживотна безглутенова диета. При лактозната непоносимост – изключване на първо време на млечните продукти и консумация на вече налични лактоза-несъдържащи такива. Друга възможност е медикаментозното набавяне на лактаза. Особено място сред мелчните продукти заема кислеото мляко, съдържащо лактобацили. То предизвиква подкиселяване на средата и балансиране на ферментационните процеси. Намалява флатуленцията.
Тъй като много често причина за метеоризма е начинът на хранене, а не консумираното, всеки от нас трябва да се научи как да диетата си. Човек трябва да се храни бавно, умерено. Трябва да се избягват дъвките и бонобоните за смучене, пиенето със сламка. Честото натрупване на излишни газове в стомашно-чревния тракт може да се разглежда и като поредната причина да се откажем от тютюнопушенето. Кафето, газираните напитки, бирата или виното също могат да бъдат ограничени. Подсладените със сорбитол продукти, понякога не са най-удачният метод за отслабване. По-добре е да изберем нещо по-тонизиращо.
Както за доброто ни общо състояние или в полза на добрата фигура, така и за функционирането на всяка система в тялото ни, включително и храносмилателната, движението оказва своята роля. Ако тези общи мерки не помогнат за преодоляване на метеоризма и флатуленцията, то на помощ могат да дойдат някои медикаменти. Това могат да бъдат ензими, необходими за разграждането на хранителните вещества. Това ще предотврати контакта им с бактериите в дебелото черво. Друго средство е симетиконът. Той не предотвратява образуването на газ, а спомага за неговото по-бързо преминаване през тракта. Действа на ниво стомах и е за предпочитане при газове с произход от аерофагия. Активният въглен пък е удачно средство за борба с газообразуването в дебелото черво. ,
Борбата с излишните газове, изявяващи се като симптом на дадено заболяване, могат да бъдат контролирани в хода на специфичното лечение на последното.
пулс.бг
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Микробът причиняващ язва е заразен, но сам по себе си е безобиден
- Лечение на РАЗДРАЗНЕНО СЛЯПО ЧЕРВО по М.Требен
- На какво може да се дължи диарията?
- Преодолейте БЕЗАПЕТИТИЕТО ПРИ ДЕЦАТА по М.Требен
- Главният виновник за язвата е стреса
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Чернодробна цироза
- Какво не знаем за наследствените болести?
- При панкреатичен пристъп - хлад и глад
- Да давам или не кисело мляко на бебето си?
- Бебето ми има диария. Дали е от зъбките?