Полека всичко избледнява и остава само ТЯ и гласът й. Глас, който те кара да се потапяш и свириш до безкрай. Няма публика, няма колеги. Там са само музиката и цигулката.

Страдивариус – един от най-ценните музикални инструменти, с изящната си форма, дизайн и превъзходна акустика. Но защо ли? Нито преди Страдивари, нито след смъртта му, не е имало успешен опит да се възпроизведе звука на неговите творения. Никой все още не знае какво точно прави инструментите на италианския занаятчия толкова ценни. Какъв е бил тайният ингредиент, без който вълшебната акустика на дори най-обикновения Страдивариус, не може да се възпроизведе?

Роденият през 1644 г.

Антонио Страдивари

учи лютиерския занаят между 1667 г. и 1679 г. От ранна възраст става чирак на едни от най-добрите занаятчии на времето си - Николо Амати, а през 1680 г. се установява в Кремона и създава своя работилница. Отначало той копира модела на Амати, но скоро прави подобрения и налага собствен стил, което му печели популярност. През първите години на обучението си при Амати, Антонио е заплащал училището си като вършел черна работа. С времето младият майстор давал предложения за украшения, променял някои детайли върху инструментите, като по този начин подобрявал акустиката на инструмента. Постепенно Страдивари усъвършенствал уменията си и излизал от сянката на великия Амати. Влиянието на учителя върху работата отслабвало с израстването на таланта на ученика.

Сред нововъведенията на Страдивари са различна дебелина на дървото в различни части на инструмента, нова форма на грифа и други части, но може би най-същественото са специфичните смоли и бои, с които той обработва инструментите, за да ги спаси от вредители и същевременно да придаде неповторимия им звук. Върху почти всички инструменти, излезли изпод ръката му, стои надписът Antonius Stradivarius Cremonensis Faciebat Anno... Най-добрите са изработени между 1698 г. и 1725 г., след което качеството видимо спада. Създадените след 1730 г. инструменти носят надписа Sotto la Desciplina d'Antonio Stradivari F. Cremona... и за тях се смята, че са дело на синовете му Омобоно и Франческо. Освен цигулки изпод ръката на Страдивари са излезли и виоли, виолончела, китари и поне една арфа – общо около 1100 инструмента, от които 650 са оцелели до наши дни. Заедно с тези, създадени от Гуарнери дел Гесу, те се считат за най-висококачествените струнни инструменти.

На 93 годишна възраст Страдивари почива /в град Кремона, Италия през 1737г/, като оставя своето наследство на света, неповторимите по звук и дизайн музикални инструменти, копирани от майсторите и до днес. След смъртта му, в ателието му са намерени чертежи, рисунки и недовършени инструменти, които днес се пазят в музея "Антонио Страдивари" в Кремона, Италия.

И до ден днешен част от инструментите направени от ръцете не великия майстор красят музеи и се оценяват на състояния. Сред тях е легендарната цигулка "Lady Tennant", която е и най-скъпият музикален инструмент в света, продадена за 2.03 милиона долара.

Въпреки последните технологични постижения, инструментите на Антонио Страдивари си остават превъзходни, и тайният им ингредиент си е все още таен.

И то ден днешен учени и лютиери се опитват да разгадаят тайната на невероятните музикални инструменти. Съществуват множество теории. Някой предполагат, че химическата обработка на дървото против насекоми е великата тайна. Други намират връзка между звука и климата по времето на майстора. Има дори теории за влиянието на слънцето и извънземна намеса.

Но цигулките продължават да пазят своята тайна!