Кой има повече разум?
( 3 Votes )
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

Кой има повече разум


Случайно прочетох, че гъските не случайно се движат под формата на буквата V. 

Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на буквата V, цялото ято изминава поне със 71 % по-голямо разстояние, отколкото ако всяка птица лети сама.


Човекът - връхната точка в еволюцията на животинските видове. Освен да избивам за храна и забавление тези под нас май за друго не го ползваме това наше превъзходство. Но и сега в общуването си използваме сравнения на човешките качества с тези на животните – „грациозна като газела”, „бърза като пантера”, „тъпа като гъска” и т.н.

 

 

Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а нейното място се заема от друга.

Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.

И накрая - това е много важно - когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да и помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре. Едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.

За сравнение как е при хората: този, който е отпред и води - губи много време да следи дали някой отзад няма да му „забие нож в гърба” и да му отнеме лидерството. На практика той по-малко води, отколкото се пази.

Всеки в своите действия се стреми да не създава „възходяща струя” на другите, освен ако няма пряка лична изгода. И ако това все пак се случи, очаква неимоверни благодарности.

Когато водача се умори и напусне лидерската позиция, обикновено бива стъпкан. Това навярно е, защото трудно ни се отдава да летим.

И хората като гъските „крякаме” отзад, но при нас това се изразява с мърморене и критики. Защо ни е да поощряваме някого?

И ако някой от нашето ято/стадо пострада нямаме време да му помагаме. Да се спасява както намери за добре, важното било колектива да продължи напред.

Та в тази връзка си мисля, че има бая еволюция да изтече преди да достигнем гъските. Навярно там от високо, разперили крила гледат с насмешка на нашата необоснована гордост за „висши същества”.

Но ако имаме разум, колкото една гъска, и ние щяхме се държим един за друг по този начин.



Силва Коен