„Кървавият водопад „ в Антарктида
( 6 Votes )
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Полярните  изследователи  открили  необичайният   леден  водопад,  оцветен в  кърваво-  червено, още  през 1911  година.
Били  са  изследвани  оцветените  в  кърваво червено  ледове и  учените  установили, че  оцветяването се  дължи  на голямото  съдържание  на 

желязо  в  потока,  изтичащ  от  ледника  Тейлър  в  Антарктида. Това  е  позволило  на  учените  да  открият  следи  от  микроорганизми,  просъществували  няколко  милиона  години  под  ледения  щит  без  слънчева светлина,  се  съобщава в статия   на  списание Science.
В  средата  на  миналия  век  установили, че  този  цвят  на  ледения  поток  се  дължи,  на  съдържащото  се  в  него  желязо,  което  по  всяка  вероятност  излиза  нагоре  от  древно  езеро  със  солена  вода, сформирало  се  от  сухите  долини  на  Мак  Мердо,  когато  те, напълно  лишени  от  каквито  и  да  било  сложни  форми  на  живот,  били  залени  от  морската  вода.
След  отстъплението  на  водата  и  настъпването  на  ледовете преди 4-1,5 милиона  години,  езерото  се  оказва  запечатено  под  дебел  слой  лед. Солеността  на  водата в  езерото  превишава  тази  на  океана 4  пъти и  затова  водата  не  замръзва  даже  при  минус 10 градуса  по  Целзий.
Само  че  сега, анализирайки  химическия  и  изотопен  състав  на  потоците  вода,  които  периодично  извират от  езерото  и  оцветяват  ледника  в  червено , екипът  на  Джил Микуки (Jill Mikucki)  от  Харвардския  университет  доказал, че  езерото е  заселено с  микроби  и  обяснява  как  именно  тези  организми  поддържат  своята  жизнена  дейност.
Микуки  и  колегите  и  установили, че  в  отсъствие  на  слънчева  светлина,  необходима  за  фотосинтезата, а  също  и  на  хранителни  вещества,  постъпващи  отвън ,  организмите  получават  жизнена  енергия,  възстановявайки  разтворените  във  водата  сулфати  до  сулфити,  с  последващото  ги  окисление  на  йоните  на  тривалентното  желязо,  идващо  във  водата  от  дънния  слой.
Този  метаболичен  цикъл  е  уникален  и  няма  аналози в  другите  земни  екосистеми, а организмите,  адаптирали  се  към  такива  сурови  условия  на  живот, са  потомци  на  микробите,  живели  някога в  океана.  Предполага  се,  че изучаването  на  откритата  екосистема   ще  позволи  да  се  направят  изводи,  дали  може  при  аналогични  условия  да  се  запази  живота  под  ледената  шапка  на  Марс , в  океана  на  спътника  на  Юпитер – Европа ,  както  и  на  други  планети,  чиято  повърхност е  покрита с  лед.