Почти 60 километров разлом(пукнатина) в пустинята на Етиопия по всяка вероятност , в крайна сметка ще стане нов океан, потвърждават предишните догадки на своите колеги учените.
Пукнатината с ширина 6 метра била открита още през 2005 година. Някои геолози тогава считали, че тя ще породи новия океан. Тази гледна точка била спорна и този разлом не бил изучен достатъчно добре.
Новото изследване показало, че 35 километровата пукнатина в етиопската пустина, в карйна сметка ще се доскрои от океана, който съединява Червено море с Арабско. Пукнатината с широчина шест метра, се е появила преди четири години , след изригване на вулкан. По оценките на учените, за формиране на новия океан ще са необходими един милион години.
Новият океан ще се съедини с Червено море и Аденския залив ще стане ръкав на Арабско море между Йемен на Арабския полуостров и Сомалия в Източна Африка.
Изследването било извършено от международна група учени и поместено в списание «Geophysical Research Letters». Специалистите предполагат, че процеса на образуване на разлома е почти идентичен с този, който става на дъното на окените. А това е верен признак, че там в бъдеще ще запляска море.
Всъщност точно от такъв разлом бавно- бавно разтяга и Червено море, отбелязват геолозите .
Използвайки отново събраните през 2005 година сеизмични данни, учените са реконструирали събитията, довели до появата на 60-километровия разлом. Дабарух (Dabbahu), вулкан в района на северния край на разлома изригнал, а след това изапълнил с магма до средата на разлома, като по такъв начин започнащ да „разопакова” пукнатината в двете направления, обясняват изследователите
„Беше ни известно, че хребетите по морското дъно се създават через аналогично нахлуване на магма в пукнатини, но не знаехме, че огромен дълъг хребет може да се „нарани” изведнъж и по такъв начин” - казва Синди Ебингер, професор по науката за Земята и обкръжаващата среда от университета в Рочестър.
Получените резултати показват, че високо активните вулканични граници по края на тектонските плочи в океана, моментално и на веднъж да се разчупят на големи „части”, а не на неголеми „секции” , както това е било прието до момента във водещите теории. Такива внезапни мащабни събития на нашата планета представляват много сериозна опасност за местното население, живеещо близо до такива рифове.




|