Димитрина Игнатова Цонева - преподавател по Български делови език разяснява особенностите на постоянното Я и променливото Я в българския книжовен език. 



Как се пише: поляна или полени?
 

Постоянното (непроменливото) Я е съществувало в старобългарския език като [йа], а в съвременния книжовен език си остава постоянно във всички форми на думата, напр.:
 

Променливото [Я] произлиза от старобългарския  ѣ (ятова гласна, ЯТ), който се е изговарял като широко [е], доближаващо се до [йа]. С правописната реформа от февруари 1945 г. буквата  ѣ (изговаряна е-двойно поради двоякия си изговор) се премахва. В съвременното българско книжовно произношение при определени фонетични условия Я се редува със звука [е], например:
 

бяла стряха – бели стрехи.
 

Прието е при редуването на  я с [е] формите с я да се смятат за основни, а формите с [е] – за променени. Промяната се определя като преглас. Този преглас се запазва само в границите на историческата гласна ѣ и затова се определя като преглас на “променливото Я”.

Прегласяването на ятовата гласна е разделила българските говори на две основни групи: източни и западни. Границата между източните и западните говори (ятовата граница) преминава приблизително по линията: Никопол – Плевен – Враца – Ботевград – Елин Пелин – Пирдоп – Панагюрище – Пазарджик – Гоце Делчев – Солун. 
 

В източните говори съществува и непрегласен, и прегласен изговор на ятовата гласна, например: хляб – хлебен;  лято – летен; мярка – мерки.

В западните български говори има пълен преглас на [я] в [е], напр.: 
бел, бела, бело, бели