| Компютърът като член на семейството |
|
Съвременните технологии не спират да се развиват и бавно, но мащабно успяха да вкарат почти във всеки дом компютър. Тази техника обаче няма обединяващия характер на телевизора. Седенето пред монитора е самотно занимание и вместо обединител, се превръща в повод за раздор. Кой да седне пръв, колко време да се прекарва пред него, кой как префасонира и подрежда семейната придобивка, с кого си чати и какво си говори по нета са все проблеми, разделили вече не едно семейство. Фактът, че жени ревнуват мъжете си от компютъра и обратно означава, че персоналната машина вече има статут на член от семейството. Тъй като няма пол се налага да се определи дали има повече женски или мъжки черти: Компютърът е по-скоро жена, защото: 1. Никой, освен неговия създател, не разбира неговата вътрешна логика. 2. Езикът, чрез който си общува с другите компютри, е неразбираем за всички останали. 3. Дори и най-малките грешки се запазват в паметта, за да могат да се извлекат от там по-късно и да се помнят и напомнят. 4. Веднага щом се обзаведете с един, виждате как половината ви заплата започва да отива за негови аксесоари. ![]() Компютърът е по-скоро мъж, защото: 1. За да правиш каквото и да е с тях, първо трябва да ги подкараш. 2. Имат много информация, но въпреки това, не могат да мислят сами. 3. Предполага се, че ще ти помагат да решаваш проблеми, но половината от времето, те са проблемът. 4. Веднага щом се обзаведете с един, установявате, че ако бяхте изчакали още малко, щяхте да получите по-добър модел. Явно спорът няма да бъде решен. Но я по-добре натиснете „Shut down” и погледнете човека до вас, поиграйте с децата си. Когато остареем и останем сами няма да помним кой сайт сме чели и на кои картинки сме се смели, но ще ни липсват топлите семейни вечери заедно с нашето семейство. Силва Коен
|
Компютърът като член на семейството - 4.5 out of
5
based on
22 votes







