| ДИАМАНТЕНИТЕ ГОБЛЕНИ – хобито, което ме спасява в периода на изолация |
Настанаха странни времена. Седенето вкъщи от най-нормалното изживяване се превърна в домашен затвор. Ние жените сме устроени винаги да сме в движение, вечно да сме ангажирани, да вършим нещо, да сътворяваме живота и красотата. И тази соцална изолаця ужасно ми дотежа. За това се потърсих спасение в любимото хоби, което бях поизоставила напоследък – реденето на диамантени гоблени.
Получих пакета с диамантения гоблен от маскирания куриер и с нетърпение го отворих. Опънах канавата на картон и внимателно си я залепих с тиксо, за да не мърда и да ми е удобно, подредих си мънистата, а в кутия си прибрах инструментите. И започнах! Отначало малко машинално редях, но постепенно потънах и неусетно времето потече като река. Час след час, вечер след вечер. Слушах радио или пусках телевизора да работи и някак ми бе по-спокойно и ненатоварващо с мисълта какво да правя. Внуците ми ги доведоха в края на седмицата. Разбира се с тях ангажиментите и домакинските задължения са двойни и почти не ми остава време да редя диамантени гоблени, но когато съвсем се разлудеят и искам малко да ми почине главата и да се кротнат вадя гоблена. Е, не настъпва мир и има пообъркани, залепени грешно мъниста, но това да е! Редим, приказваме, мечтаем, разказваме истории от миналото и от прочетените книги и създаваме спомени! |








