Вицове за червената шапчица

Абе, копеле, к'во да ти кажа? Значи, дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при
баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът. Звяр, значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала, ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.

Вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма, Червената шапчица. Отваряй, щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа на дъртаци.
Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и легнал в леглото. Абе, извратеняк, ама после ще ти разказвам.
Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай - вика оня.
И к'во гледа - оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка.

И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил Мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица.

Та затова ти разправям за Зуза и лапането на дедовия...


Приказката за Червената шапчица, разказана от рокясал младеж:

Значи, родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето, с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа.
 

В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.

В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не, ма, това са УОСП, ма! Ба, к`ва си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми, що са ти такива големи кубинките, ма?
- Ми, щото да ритам разни дискари като теб, ма!Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи, Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей, да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко! Я, па тая дъртата, има само "Арда". Пфу!

Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по Първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги напълнил с въздух, взел че заспал.
По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (Ловеца) и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Приказката за Червената шапчица, разказана от филмов критик:

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер.
Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Майкъл Дъглас). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие.

Въпреки, че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми, като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа.
Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване: за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.

Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои са само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излетия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на персонажа, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.

И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

Приказката за Червената шапчица, разказана от каруцаря Сирко:

Ский, да гу ебъ, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й.
Каскета тръгнал, да гу ебъ, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ.

Тогава вълка, да го еба у тува ти, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата.
Пръкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи.
Тогаз вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил с оделото. Тогава иде Червената капа, д, еба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей таквис очи, ей толчуф уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, д` еба нейната мама проста, що има таквис очи, що има таквис уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба!
И вълка по ино време зел, че я изел. Та като се наел зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел, че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.