През 1869 година в Трежер-Сити щата Невада, в парче полеви фелдшпат, добит от неголяма дълбочина, намерили металически винт с дължина около 5 сантиметра. През 1851 година златотърсач донесал в дома си в град Спрингфилд къс залтоносен кварц с големина на мъжки юмрук. Показвайки го на своите близки, той неочаквано го изпуснал и кварца се разбил. Вътре в него се оказал едва докоснат от ръжда гвоздей. През XVI век испанският вицекрал на Перу дон Франциско де Толедо държал в кабинета си стоманен гвоздей с дължина 18 см, плътно зациментиран в скала. Находката е била намерена в перуанска мина. Критиците на теорията за изкуствения произход на тези предмети обясняват появата им с с естествени природни процеси:через специален вид кристализация на минерални разтвори или сплави, за сметка на заместване на пирита с растителни остатъци или образуване на пиритни стружки в празнините между кристалите. Само че, както е добре известно, пиритът е железен сулфид и при счупване парчетата са с жълт цвят и затова понякога е бил погрешно взиман за злато, и кубична структура, ясно видима с просто око. В описаните случаи ясно се говори за железни „гвоздеи”, понякога ръждиви или едва „докоснати” от ръжда. Ако това са пиритни образувания, находките по- скоро биха били наричани златни.
Понякога гвоздеообразните НИО биват приемани за фулгурити (гръмови стрели), образувани от падане на мълнии върху скали или за разтопени остатъци на метеорити.Но да се намерят следи от мълния, паднала преди милиони години, е меко казано проблемно, а да не говорим за разтопени метеорити.Често намерените НИО биват приети за скелети на белемнити (безгръбначни морски животни, живели през юрския период (преди 195 милиона години) и Креда (преди 145 мил. г.) Те са имали цилиндрична, конична или цигароподобна форма , а на дължина достигали 10, 20 и даже 50 сантиметра. Сред народа скелетите на белемнити били наричани „дяволски пръсти”, но те имали ясно изразена скелетообразна форма и било невъзможно да бъдат сбъркани с каквото и да било. Още повече, че белемните се срещат само в седиментни скали и никога във вулканични, каквито са фелдшпата и кварца.
През декември 1852 година в парче въглища , добити не далече от град Глазгоу, бил намерен железен инструмент с необичаен вид. Той бил представен пред Обществото на шотландските старини и бил съпроводен с писмени показания , дадени под клетва от петима работници, които са участвали при откриването. Авторът на обясненоето бил изумен от намереното в толкова древни пластове оръдие, несъмнено направено от човешки ръце. Членовете на Обществото изказали мнение, че това е част от инструмент, останал вътре от предишни изследвания. Но железния предмет бил вътре в парчето въглища и докато не го разбили, нищо не издавало присъствето му там. Нямало и наличие на драскотина, а и, както се изяснило по- късно, бурене в този район никога преди не било правено.
Още едно откритие било направено през 1851, в близост до американския град Дорчестър. След провеждане на взривна работа, между отломките от скали били намерени две парчета от метален предмет, разкъсан при взрива. Когато ги съединили, се получил камбанообразен съд с височина 11,5 см. Широчина при основата – 16,5 см , а в горната част – 6,4 см. Дебелината на стената била 0,3 см . Металът по цвят напомнял цинк, или сплав с добавка на сребро.
На повърхността се различавали шест изображения на цветя или букетчета, покрити с чисто сребро, а в долната част на „камбанката” имало венче или лоза, също покрита със сребро. Предметът бил „изваден” от дълбочина 4,5 метра и според съобщение на списание "Сайентифик американ", в истинността му никой не се съмнява.
През 1871 година в гр. Чиликоте в щат Илинойс при проходка на шахта на дълбочина 42 метра, било намерени няколко кръгли плоски предмети, приличащи на монети. Още по- рано, през 1851 година, в същия щат подобни медни кръгчета намерени на дълбочина 36 метра.
Като обобщение трябв да се отбележи, че като подръжниците на НИО, така и критиците им може да допуснат грешки при тяхната интерпретация. На човек е свойствено при определяне на непознати вещи, да прави асоциации с познатите предмети.
Например един от изследователите на залцбургския паралелепипед , кандидатът на геолого- минералогическите наукуи Авински, показал негова снимка на свои познати, които никога не били чували за него, и ги попитал , какво е това.
Физикът казал, че е черупка от костенурка; химикът - черупка от орех; фотографът видял мозъчни полукълба; палеонтологът категорично отрекъл, това да са раковини, а астрономът се задоволил да каже, че това е необичаен вид табакера. Защитниците на теорията за извънземен произход на НИО твърдели, че тези предмети са направени от човек или пришълци. Противниците пък на тази теория твърдели, че дори и да е имало пришълци, защо им е било нужно да разхвърлят разни примитивни предмети на Земята, при тяхната висока степен на развитие на техниката. Виж, ако се намери радиопредавател с големина на грахово зърно, монтиран в рога на някакъв първобитен гущер, това вече би било възможно да бъде някакво доказателство за палеоконтакти или работа на високоразвити земляни. Истината е, че ние всъщност не знаем, какви са тези предмети. Те просто приличат на известните ни гвоздеи, камбанки, табакери и така нататък, но ние все- още не знаем , какво е тяхното предназначение.
(следва)
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Какво не знаете за високите жени ?
- Следи от Боговете - ІІІ част
- Около Стоунхендж са намерени следи от древни „защитни екрани”
- Китайските пирамиди – спомен от пришълците?
- Единственото безсмъртно същество на Земята
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Следи от Боговете
- В Китай деветгодишно момиченце родило син
- Идеалните мъже през погледа на жената
- Седем тежки причини, за да не се омъжвате
- Защо мъжете не трябва да пият бира?
