Направете си клизмичка за прочистване!

( Votes )
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Как се прави клизма?

За някой въпроса може да е смешен или нелеп. За някой е жизнено важен - все пак запека не е безобидно заболяване. Други искат да пробват това-онова в секса, но си падат малко чистофайници. Нека не пропускаме експериментаторите, медитиращите, гладуващите и т.н.
Истината е, че не е важно КОЙ иска да си направи клизма, а е важно да я направи правилно. Да е наясно с манипулацията, предимствата и рисковете, които крие.

 

 

Клизмата е манипулация за въвеждане на течности през ануса в дебелото черво. В зависимост от предназначението си клизмите биват: очистителни, лечебни и диагностични. При различните клизми имат значение количеството, температурата, химичният състав и скоростта на въвеждането на течността през ануса в червата. Така например, ако се цели течността да се задържи по-дълго време в червата, тя трябва да бъде в по-малко количество, температурата й да бъде близка до телесната, химичните и съставки да не дразнят лигавицата на червата и въвеждането й да става бавно.

Дебелото черво може да побере около 4—5 литра течност. Но, моля не си правете експерименти, за да проверите или опровергаете това твърдение. При клизмите е достатъчно 1,5 литра, за да се изпълни цялото дебело черво. Клизмата се прави с иригатор /подобен на кана гумен съд с място за закачане/ с вместимост 1,5—2 литра. При малки деца, клизмата се прави със специално крушовидно гумено балонче с вместимост 100 милилитра.

За клизмата болният трябва да е легнал или по гръб, или в странично положение със свити бедра, или да заеме коленно-лакътно положение. Наконечникът на иригатора се намазва с вазелин или течен парафин, вкарва се в ануса, кранчето на наконечника се отваря и иригаторът се повдига на определена височина в зависимост от скоростта, с която трябва да тече течността. Трудности при въвеждането на наконечника през ануса обикновено не се срещат. Понякога краят на наконечника попада между напречни чревни гънки на лигавицата или в твърди изпражнения, които запушват отвора му, с което се затруднява навлизането на течността в червото. С леко издърпване или завъртване на въведената част отворът се освобождава и клизмената течност започва да се влива в червото. Внимателно все пак!

В зависимост от височината, на която се държи иригаторът, се различават ниски клизми (30—50 см над нивото на ануса) и високи клизми (80—150 см над нивото на ануса). Ако през време на клизмата болният получи силни напъни, височината се намалява.

Очистителна клизма се прави за изпразване на дебелото черво или крайния му отдел от изпражнения. За еднократно изчистване при възрастни се вкарват до 1,5 литра преварена вода с температура 32—33°С. При упорит запек и значително втвърдени изпражнения клизмата се прави със сапунена вода. За възрастни хора, които не страдат от упорит запек, за изпразване на червото е достатъчна клизма с 1 литър вода със стайна температура и от 1 метър височина. За повишаване на дразнещия ефект и по-добро очистително действие в сапунената вода може да се постави 1 супена лъжица готварска сол или винен оцет.

При упорит запек със силно втвърдени изпражнения се прибягва до маслени клизми с 200 до 500 милилитра зехтин или слънчогледово масло. За лечение на хроничния запек в началото се вкарват ежедневно по 500 милилитра слънчогледово масло, като дозата постепенно се намалява, а интервалите между клизмите се увеличават. По този начин редовното изхождане по голяма нужда се осигурява с 1—2 клизми седмично с 200—250 милилитра слънчогледово масло.

Очистителните клизми
са безопасни, но честото им прилагане води до подтискане на нормалните рефлекси за ходене по голяма нужда.

Лечебната клизма цели местно лечебно действие, т. е. оздравително повлияване на заболялата чревна лигавица. Въвеждат се най-различни лекарствени разтвори с противовъзпалително, антибактериално, кръвоспиращо и стимулиращо действие.

Лечебната клизма се прави винаги 30 минути след очистителна клизма. По този начин лекарственият разтвор влиза в съприкосновение с лигавицата. Обикновено се започва с малко количество слаби, недразнещи, с телесна температура лекарствени разтвори, които се въвеждат бавно. Болният трябва да задържи въведната лекарствена течност.

Обикновена промивка
на правото и дебелото черво се прави, като след вкарването на водата иригаторът се сведе по-ниско от нивото на ануса, за да се върне водата в иригатора и се изхвърли навън. След това промиването се повтаря неколкократно с нова промивна течност.

 









 

 
Прочетете повече за ЗАПЕКА и ЧЕРВАТА

по материали от как-да.ком


ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Направете си клизмичка за прочистване! - 4.5 out of 5 based on 13 votes

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: