Как да възстановите самочувствието на дете с наднормено тегло?

Много от тях имат проблеми с общуването с другите, имат двигателни затруднения, стават апатични, изолирани или агресивни и това се дължи на катастрофално ниското им самочувствие.

 

Ако като бебе пухкавото дете е било смятано за симпатично, сега, когато е пораснало и трябва да се интегрира в обществото, то ще трябва да се съобразява с определени обичаи, в противен случай ще бъде "обложено" от връстниците си, които се съобразяват със стандартите.

Колкото по-голямо и по-пълничко е детето, толкова по-трудно ще бъде да възвърне идеалната си физическа форма, защото всяка наложена диета е мисия невъзможна както за детето, така и за родителя.

 

Може би си мислите, че не всички деца с наднормено тегло имат ниска и нестабилна самооценка... но може би трябва да се вгледате по-внимателно в социалния им живот. Вкъщи то се чувства в безопасност, но в училище има толкова много подлост и несправедливост, насочени към него, че то не може да се справи само. Сигурно е имало дни, в които е идвал разплакан или когато ви е разказвал, че в часа по физическо възпитание е бил последен в бягането и всички деца са му се смеели. Как се е чувствал тогава, как се е справил?
 

 

Първо, приемете факта, че имате дете с наднормено тегло. Изразът "дебел и красив" е остарял!

 

Второ, погледнете се в огледалото! Давате ли добър пример на детето си?

 

След това си запишете час при семейния лекар за изследвания и среща с диетолог.

 

Ако самият вие сте родител с наднормено тегло, това е чудесна възможност да предприемете необходимите стъпки за вашето здраве.

Любовта към себе си означава да уважавате своите нужди и стремежи. Когато сте гладни и съзнателно ядете, докато се заситите, вие сте уважили нуждата си от храна. Ако обаче "откриете", че ядете каквото намерите на масата или в къщата, когато се чувствате ядосани, разочаровани, неудовлетворени, развълнувани или обзети от страх, вие използвате "хапването", за да потиснете емоциите, които изброих по-горе, а може би и други. В тази ситуация вече не обичате себе си. В момента, в който се почувствате обзети от различни емоции, не бягайте от тях, като потъвате в хладилника, а отделете момент със себе си, дишайте, осъзнайте ситуацията, в която се намирате, и поискайте помощ, за да излезете от нея. НЕ е необходимо да решавате всички тях сами. Едва сега можем да кажем, че обичате себе си: уважавате нуждата си да бъдете чути, разбрани и приети с емоциите, които имате в този момент. 

Следващият етап на любовта към себе си е да погледнете към стремежа си: как искате да се чувствате? По принцип излезте от парадигмата на жертвата и сменете "плача за съжаление"с "какво мога да направя по различен начин, който ще ми послужи сега и в бъдеще?".

 

Самооценката е компонент на вашата личност и в равна степен на личността, която детето ви изгражда стъпка по стъпка, ден след ден, заедно с вас. То се укрепва от безусловната любов, която вие, родителят, му давате. "Безусловна" означава, че обичате детето си независимо от това какви постижения, корони, награди, първенства или каквито и да било други оценки получава детето ви. 

 Ако искате да поправите нещо в него, просто се обърнете към поведението, любовта никога не се влияе от външни условия.

 

 

И ако в момента в речника ви има някакво обяснение за това защо обичате детето си, препоръчвам ви да отделите малко време на себе си, да преоцените и да си спомните защо сте искали детето си и кога то се е появило в живота ви.

 Самооценката, която детето  има за себе си, и се отнася до сбора от идеи, които околните (съученици, приятели в игрите и дори вие като родител) са оформили в негов портрет, така че то да се впише в него и да го смята за свой. Самостоятелно то все още няма способността да се самооценява, поради което приема за даденост това, което вие като родител му казвате, че е. Колкото по-голямо е емоционалното въздействие върху него, толкова повече тези "мнения" за самия него се внедряват в подсъзнанието му. Така с течение на времето ще видите възрастен човек, който вярва повече на "портрета", който другите са нарисували за него, отколкото на това, което е в действителност по отношение на силните и слабите страни, потенциала и талантите.

Като родител имате задачата да станете техен съюзник по отношение на здравословния начин на живот и реалистичната самооценка. Обединете се в стремежа си към здравословен начин на живот. Всяка радикална промяна в хранителното поведение може да породи гняв, разочарование и бунт от страна на детето ви. Затова вместо това възприемете принципа на малките стъпки: въведете плодово хранене сутрин и след това го оставете да интегрира този нов навик в продължение на поне 3 седмици. Едва след това можете да въведете друг здравословен навик: 30 минути ходене пеша всяка вечер.

Най-важното през това време е да бъдете нежни към него, но и към себе си. Това също е форма на любов към себе си. Всяка промяна изисква допълнителна енергия, за да я интегрирате в живота си, затова си дайте време за почивка, отделете време за релаксация и най-важното - насърчавайте го да ви каже как се чувства, когато иска да "наруши" диетата си, за да можете да задоволите потребността с нещо различно от сладкиши, храна, заседнал начин на живот и т.н." 

Друга важна роля в живота на детето е то да има самочувствие. С течение на времето то е било загубено. Може би е имало моменти, в които то се е опитвало да привлече вниманието ви, но вие като родител сте го пренебрегвали. може би много пъти се е връщало от училище тъжно и разстроено, може би е получавало лоша оценка и вие сте му се карали, без дори да знаете какво точно се е случило.

Детето е изгубило вяра в собствените си сили, защото е видяло от първа ръка, че го обичате условно, или си е помислило, че изобщо не го обичате. Вие казвате: "Няма за какво да се сърдим!"  Какво чува детето вместо това?! Мама не ме разбира, не ми вярва, не ме обича!

 

"Сложи си ръката на книгата, престани с глупостите!" - казва родителят, но детето не го слуша. То ще се научи, ако е мотивирано, ако любопитството му е събудено, ако майка му отдели време да го изслуша и да му обърне необходимото внимание.

 

Задължение на родителя е да създава колкото се може повече различни ситуации, в които детето да затвърждава малките си успехи, в които поведението му да бъде утвърждавано и подкрепяно.

"Детето изгражда самоувереност чрез начина, по който вижда, че действате. Няма смисъл да му казвате какво да прави и как да се държи в училище или с приятелите. Ако ви вижда как се изпълвате със страх, когато тръгвате за работа, или сте изпълнени с гняв, когато говорите с други възрастни, детето разбира, че винаги е по-важно какво казват другите за него и че е по-добре да не казва това, което иска, пред "авторитета". Както виждате, вие сте основният модел за подражание, към който детето ви гледа, така че ако искате бъдещ възрастен, който ще действа без страх от провал или осъждане от страна на другите, препоръчвам ви първи да подхождате към всяко преживяване като към възможност за развитие и растеж.

Детето няма модел, който да следва, вие му давате модела, в противен случай то ще избере един и няма да ви угоди. Това, което не може да намери у дома, ще търси в друга среда. Или пък ще се примири и няма да иска нищо. Едва ли ще успеете да го изкарате от черупката му.

 

Трябва да му създадете история, да му създадете пътешествие с възходи и падения, но с щастлив край!

 Ако детето ви винаги се чувства непълноценно и безсилно, ако продължава да изпитва чувство на самообвинение, ако се страхува да изразява мнението си и винаги се оставя да бъде ръководено от другите, ако няма смелост да опитва нови неща, ако не се защитава пред други деца, които го обиждат, или ако играе предимно само и избягва общуването, това означава, че не вярва в собствените си сили и че не мисли много за себе си.