Остър апендицит при деца - повръщането е симптом

Острият апендицит е най - разпространеното коремно хирургическо заболяване при децата. То е част от проблемите на растящото дете и всички знаем, колко грижи и тревоги създават детските коремни болки.. Кърмачетата и малките деца боледуват по-рядко, но при тях нещата са по-опасни. Диагнозата е трудна, защото те не могат да кажат къде и защо ги боли. Освен това различни болести на носа, гърлото или белия дроб създава лъжливи прояви на остро коремно заболяване.
Този малък израстък в началото на дебелото черво, наречен апенидкс, се разполага обикновено в долната дясна част на корема, но може да се локализира и на други места. Той се развива окончателно към 3 годишна възраст и е готов да се възпали по всякакъв повод. Крайният резултат са болки, гадене и повръщане, температура и запек. Болката първоначално е

неопределена, като малките деца сочат областта около пъпа. По-късно тя се локализира в апендикуларния район или по-точно в долната дясна коремна област. Тя се засилва при движение или кашлица, а също така и по време на сън. След болката се появява гадене и после повръщане. Детето иска да лежи, обикновено поляга странично и свива крака към корема. Типично за малките деца е отказ от храна, а всяка поета течност предизвиква спазми и повръщане.
Болката може временно да изчезне и това е знак, че процесът напредва – тоест “апендицитът се спуква”.Ако след всички тези суматохи детето вдигне трайна висока температура и лежи отпуснато в леглото, значи нещата стават много лоши – развива се възпаление на червата, т.н. перитонит.

При всички положения трябва спешно консултация със специалист и приемане на детето в клиника по детска хирургия. При децата често апендиксът се разполага нетипично – или високо в дясно, където е черния дроб, или ниско долу в малкия таз. Малкотазовият апендикс дразни пикочния мехур и правото черво, поради което коремната болезненост може да се предхожда от разстройство или често пишкане. Случва се течните изхождания да са повод детето да бъде лекувано за «дизентерия» преди поставянето на правилната диагноза.
Ако има съмнение за остър апендицит детето се приема за активно наблюдение. След преценка от дежурния екип се извършва операция, наречена “апендектомия”. Възпаленият апендикс се изрязва.

Преди нея във веничките на детето се вливат водни и солеви разтвори и се назначава антибиотик, за да може да се подготви организмът за тази сериозна хирургична намеса.
В много голям процент от случаите операцията приключва успешно и детето се изписва на шестия - седмия ден след нея. Ранно усложнение е инфекцията на оперативната рана. При случаите с тежък перитонит детето се лекува по-дълго време, а понякога нещата се налагат няколко последователни операции. Тези случаи са проблемни и се лекуват в реанимационно отделение. Не трябва също да се забравя, че в по-късен период могат да възникнат усложнения, свързани с операцията за апендицит. Обикновено това са сраствания на червата, което води до пречка в нормалното им движение и в изхождането. Може да се наложи повторна операция и отстраняване на тези сраствания.
Ние приемаме също, че съществува и хронично заболяване на апендикса. То се характеризира с чести болки и гадене, които отшумяват от само себе си. В такива случаи се правят някои изследвания - рентген, скенер или ехография и на родителите се препоръчва извършването на планова операция.


педсург.нет