Легенда за ЖЕНАТА

Тващри - индийският бог, създател на живата и мъртвата природа) създаде света. След като приключи със сътворението на мъжа му се изчерпаха всички материали и той не знаеше от какво да създаде жената. Тващри се замисли. След като мисли много, реши и взе:

- закръглеността на луната,

- вълнообразната линия на змията,

- треперенето на тревата,

- кадифето на цветята,

- нежността на листата,

- погледа на сърната,

- сълзите на облаците,

- непостоянството на вятъра,

- страха на заека,

- мекотата на пуха,

- твърдостта на диаманта,

- сладостта на меда,

- топлината на огъня,

- студа на снега,

- суетността на пауна и

- гугукането на гълъба.

 

Всичко това той разбърка и създадае жената. След това богът я даде на мъжа. Подир седмица обаче той се яви обратно при бога.

 

- Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг - ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.

 

И богът взе жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза:

 

- Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам...

 

И богът му върна жената. Едва три дни бяха изминали и мъжът пак дойде при бога.

 

- Тващри, - каза той - какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия... Окаян съм аз - с жена не мога да живея, без жена пък - съвсем не!

 

А Тващри му отвърна:

 

- Така е писано да бъде. Дадох ти жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата й, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи й да те обича и я обичай и ти! Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори. Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш...