Димитрина Игнатова Цонева - Българската сватба по стара обредна традиция

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Бракът е едно от най-съдържателните събития в живота на човека, което е изпълнено с надеждите за бъдещето, с болка от раздялата с миналото, с мъка за бащиния дом и майчините грижи и с радост за промяната. Сключването на брак създава душевен смут както у младите, така и у обкръжаващите ги близки, и намира израз в сложен ритуал, различаващ се с необикновена за други случаи тържественост.
В миналото встъпването в брак се отбелязва и регламентира с необходимата обредност и традиционност. Според разкази на стари хора традиционната сватба включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи, т. е. има триделна структура. 
Определянето на брачния сезон е свързано с поминъка на хората в селището. Сватбите се правят най-вече от Димитровден (когато реколтата е прибрана и е приключил активният производствен сезон) до Гергьовден (когато отново започва селскостопанската работа). Сватби не се правят по време на пости.
 
Младите се представят по време на обредното Коледуване или Лазаруване, където има възможност да бъдат огледани от близките на момичето или на момчето. Припяванията, които правят другите младежи, подсказват за намеренията на младите и насочват вниманието на родителите към дадената мома или  ерген.
Момъкът разполага с по-голяма свобода при избора си за съпруга, отколкото девойката. По този повод старите хора казват: “Момчето се жени, когато поиска, а момичето – когато го поискат”. 
 
Ролята на семейството при избор на съпруг/съпруга е определяща. Важно значение има престижът на рода на момата, както и нейните лични качества -  здраве, морал, хубост, трудолюбивост, сръчност.
 
Не са малко случаите, когато родителите се намесват и разделят младите, независимо че те се харесват и искат. Тогава момата може да пристане или да бъде отвлечена, но не са се смятали за нормални женитби приставането и краденето. 
 
Девойка, която отива сама в дома на момъка, се нарича пристануша. На такава мома обикновено не се гледа с лошо око. Такива постъпки обществото ги оправдава, защото в миналото често пъти младите са били сгодявани и оженвани против волята им. Влизането и пренощуването на пристанушата в момковия дом се смята за окончателно право към този дом и родителите й загубват правото да си я върнат обратно. В такъв случай родителите на момъка не са длъжни да дават дарове за близките на момичето. По-възрастните изразяват недоволството чрез упреци: “Защо направихте така? Защо не попитахте? Защо не поиска момата, както си му е редът?” Бащата също отправя упрек към дъщеря си, че е нарушила традициите, че не е зачела бащината дума. В крайна сметка той се примирява и прощава на младите, но дълго време носи в себе си огорчението, че не е поискано съгласието му, и им го напомня понякога. 

български сватбени традиции
 
След като се отдалечат на достатъчно разстояние от бащиния дом на момичето, ергените започват да викат “Ихууу – ахуу”, а момата да крещи и симулира отвличане. Когато родът на момичето усети какво е станало, мъжете грабват пушките и хукват след младите. Имало е случаи, когато бащата на момата успява да настигне бегълците. Стигало се е до сблъсък между двете групи, имало е и ранени, дори и смъртни случаи. Но в такива ситуации не се търси виновен и селската общност не наказва никого.
Освен приставане има и крадене на моми, което също се разграничава от общоприетите правила за нормална женитба. Не винаги момата харесва момъка, който я краде. Има случаи, когато се стига дори до насилие, до нещастни инциденти и нежелани последици.
 
Когато някой момък хареса дадена мома, събира дружина от свои приятели, предварително разучава къде ще бъде тя вечерта, на коя седянка, ще има ли някой да я пази и т.н. Когато момата си тръгне, издебват я, мятат отгоре й някоя дреха или черга, грабват я и я откарват с каруца в дома на момъка. След като веднъж влезе в неговия дом, връщане назад няма; тя вече е “белязана” и повече никой ерген няма да я поиска. При тези случаи на женитба родителите се настройват неприязнено едни срещу други, не си разменят дарове, не общуват известно време.
 
Конкретни случки за крадене на моми разказва Христо Янков (на 87 години).
•“Чичо Калин откраднал стринка от чушмите, с дядо Тодор. Тя имала дълги коси. Той я харесвал, ама тя мъничка, сирачи. Навива й косите на ръката си, мята я на коня и я открадва.
• Кака от улицата я откраднаха, като отивала на хорото. Тати оди да я иска, но кака не ще да се върне. Трябва да е била обезчестена.
• Атанаса и тя била открадната от Димитър Стефанов. Ама тя го не ще и избягва. Седяла там един ден и една нощ. Тя имаше ниви и пари и тогаз Йордан я зема.”
 
Един писател беше казал: “Вселената придобива смисъл само когато намерим някого, с когото да споделим нашите емоции”. Може би затова сватбата е ожидан ритуал, особено от момичето, което от дете е мечтало да бъде с дълга бяла рокля, сред любими хора, център на вниманието и на веселието. Без да мисли какво го очаква по-нататък…

Димитрина И. Цонева

Димитрина Игнатова Цонева - За сватосването и годежа в отминалите български традиции

 











ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни
 


ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Димитрина Игнатова Цонева - Българската сватба по стара обредна традиция - 5.0 out of 5 based on 2 votes

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: