Полтъргайст сред хората

Първият човек, който се е опитал да изследва и обясни явлението е сър Уилям Баррет - известен и доказан физик. Той е живял в XIX век и един от основателите на "Обществото за психически изследвания" в Лондон. Баррет станал свидетел на феномена на полтаргайс в дома на вдовец, който живеел с 5-те си деца. Центърът на активност на полтъргайса бил свързан с дванадесет годишната дъщеря на вдовеца. Баррет установил, че полтъргайса може да реагира на полба да отговаря на запитвания чрез почуквания. Баррет молел полтъргайса да почука определен брой пъти и винаги получвал точно същия брой тайствени почуквания.
 

През февруари 2004 г. полтъргайс окупирал сицилианския град Каннето де Карония. За няколко седмици там били отбелязани няколко десетки случаи на произволни изгаряния на мебели и битови електроуреди - от телевизори до тостери и т.н. Жителите на градчето започнали да се съмняват, че сред тях бродят демонически сили.
"Аз сам станах свидетел как не включени в електрическата мрежа кабели започнаха да горят! Не мога да обясня видяното и никога не съм и предполагал, че подобно нещо може да се случи!" съобщил Reuters - един от местните полицаи. 

Понякога огънят се прехвърлял на намиращите се в близост предмети и на полицията се наложило да евакуират 40  жители на града, чиито домове изгорели.

През 30-те години на XX век Нандор Фодор създал теория, според която полтъргайса е резултат не от призоваването на духове или сили, а на човешка психика, в която е концентрирано подтиснато чувство (гняв, раздразнение, озлобление, ревност). Фодор пръв е формулирал представянето на полтъргайса като "психически проблем" болна психика /или неуравоновесена психика на подрастващ/, която по този начин изваща вътрешната агресия.

Барабанчик

Барабанчикът, живеещ в дома на киевчаните Андриевски на Саперно-Слободской улица, преследвал семесйтвото дори и след като те се преселили да живеят в друг град. Случаите, когато полтъргайсите преследват своите жертви са доста.
 

Фолклорът отдава появата на полтъргас на душите на умрели хора, на духове на дома, на зли магьосници, В религията проявленията на полтъргайс е свързан с демони, които се гонят с помощта на определени ритуали, светана вода и молитви.  

Екзорсизма - изгонване на бесове от обладан човек с помощта на молитви, свети думи и докосвания от ръцете на свят човек.

Съвременната медицина определя обладаването като случаи на психическо разстройство. Така наречениете "обладани" имат стандартното поведение на маниакална депресия или сериозни психични заболявания вкл. раздвоение на личността.

В случаите на раздвоение на личността 29% процента от болните считат, че едната им личност всъщност е демон. Също така съществува вид параноя, която се нарича "демономания" или "демонопатия", като пациентите са напълно убедени, че са обладани от един или няколко демона.

През 1997 година в московска квартира внезапно пламва газта. След това огънят се прехвърля на кухненските стени и те израгят до черно. В квартирата всичко е преобърнато и разхвърлено. Майката, бабата и 10-годишния сим били шокирани - да се живее в този дом било невъзможно. По-късно се изяснява, че причина за случилото се бил синът на жената. При наблюдение сталао ясно, че всички инциденти започвали в близост до детето, като след като избухнел огъня момченцето бягало да вика майка си или баба си да гасят пожара. Работата с психолог научила детето чрез упражнения отначало да превърне огневата мощ в двигателна /вместо да подпалва предметите да ги движи във въздуха/, а по-късно да сведе всички разрушителни являния до нула. Според психоложката момченцето много силно страдало заради разправиите между домашните. Оказало се, че в семесйтвото има сериозни конфликлти. Когато психолога се намесил и отстранил причините появата на полтъргайса то и самото явление изчезнало.

 

През есента на 1990 г. в много известно девическо училище в Йоркшир свещеникът изпълнява една от най-тържествените церемони на Англиканската църква - прогонване на духове.
Докато ръси със светена вода стълбището, коридорите и другите помещения, пасторът изрича заклинания, предназначени дa отърват училището от полтъргайст, вселил страх в душите дори на по-големите и по-опитни ученички.
Полтъргайстът явно преследвал една ученичка по стълбището на необитаема кула от сградата, като трополил шумно и гасил лампите една по една. Когато момичето се върнало в класната стая, една чаша полетяла и се разбила, учебниците му се движели сами, а докато спяло или се опитвало да го стори, някой дърпал завивките. Другите момичета също чували шум и глухи удари, когато полтъргайстът почвал да лудува. Учители и ученички установили наблюдение, за да разберат дали има някакво естествено обяснение на случките. Но не открили нищо. Накрая повикали пастора. Той изпълнил ритуала си и пакостите престанали.

Силва Коен