Целиакията - непоносимост към глутен

Когато хората с това заболяване консумират продукти съдържащи глутен, тяхната имунна система предизвиква отговор, който уврежда тънкочревната лигавица.Целиакията е заболяване на храносмилателната система, при което основното увреждане е локализирано в тънките черва. Болните имат непоносимост към белтък известен като глутен, който се съдържа в пшеницата, ръжта, ечемика и вероятно в овеса. Резултатът е пълно заличаване на специфичните, микроскопични, подобни на пръстите на ръката образувания

 в просвета на тънкото черво, наричани тънкочревни вили. Чрез тях се осъществява усвояването на всички хранителни съставки. Ето защо болните с целиакия развиват белезите на тежко недохранване, независимо какво е количеството и качеството на приеманата от тях храна. Тъй като увреждането на лигавицата на тънкото черво се причинява от собствената имунна система, болестта се приема за автоимунна. В същото време тя се причислява към групата чревни заболявания с нарушена абсорбция на хранителни вещества. Целиакията е известна още като целиакично шпру, нетропическо шпру, а у нас и като глутенова ентеропатия. Заболяването е генетично обусловено, което означава, че може да се открие и при други членове на семейството на болния. В някои случаи то може да се отключи в активната си форма от хирургически намеси, беменност, вирусни инфекции, стресови ситуации.

Какви са симптомите на Целиакията
Целиакията може да се прояви по различни начини и в различна възраст- още в ранното детство, или по- късно, в зряла възраст. Един от факторите за по- ранна, или по- късна изява на болестта е дали и колко дълго детето е било кърмено; колкото по- дълго е продължило кърменето, толкова по- късно се изявява заболяването. Друг съществен фактор е възрастта в която е въведен глутенът, както и това в какво количество е приеман.
Оплакванията от страна храносмилателната система са обичайни, но не и задължителни. Например повечето болни имат хронична диария и коремни болки, но в други случаи раздразителност, или депресия могат да бъдат единствените прояви на заболяването. При децата раздразнителността, капризния и лош апетит, диарията, спадане на тегло и увеличеният корем се приемат за класически изяви на Целиакията.

Симптомите на Целиакията могат да включват една, или повече от следните прояви:
- Подуване на корема, съпроводено с болки
- Хронична диария
- Загуба на тегло
- Светли, често видимо мазни и лошо миришещи изпражнения
- Необяснима анемия
- Болки в костите, ставите
- Промени в настроението
- Спазми на мускулите
- Лесна уморяемост
- Силно забавен растеж и развитие на децата
- Гърчове
- Афти по устната лигавица
- Болезнен кожен обрив известен като Dermatitis Herpetiformis
- Загуба на зъбния емайл и промяна на цвета на зъбите
- Нарушения в менстуралния цикъл

Как се поставя диагнозата:
Тъй като проявите на Целиакията са общи с тези на други заболявания на храносмилателния тракт, диагнозата при отделни случаи може да бъде трудна задача. Доказването на заболяването може да се забави при хора имащи минимални оплаквания, или симптоми, които трудно се поставят във връзка с функцията на тънките черва.
Първоначално тази функция се оценява чрез изследвания, които дават по- обща информация- кръвен Д- ксилозен тест, доказване на повишено отделяне на масти в изпражненията.
В продължение на много години и до момента, като " златен стандарт " за диагнозата се приема резултатът от тънкочревната биопсия. Чрез нея може да се изясни степента на увреждането на чревните вили. При тази процедура, в дванадесетопръстника се въвежда тънка сонда, посредством която се взема минимално количество от тънкочревна лигавица. Пробата се оценява под микроскоп. На следващите снимки може ( в ляво ) да се види микроскопския образ на здравата тънкочревна лигавица, чиито вили личат добре и са с нормална структура. В дясно е снимката на микроскопския изглед на чревната лигавица на целиакично болен. На нея чревните вили не личат- лигавицата изглежда " плоска "- този образ има най- голяма диагностична стойност за това заболяване.

В последните години бе установено, че болните с Целиакия имат повишени стойности на някои антитела. Антителата се продуцират от имунната система, в отговор на действието на субстанции ( в случая глутен ), които организма възприема като чужди и заплашващи го. Диагностично значение за Целиакията имат патологично високите нива на антиглутеновите антитела и антиендомизиумните антитела. Вече има натрупан достатъчно опит, който вероятно ще позволи за в бъдеще тези кръвни тестове да отменят тънкочревната биопсия като доказваща заболяването процедура. Определянето нивата на антитела се използва и при контрола на диетичното лечение. Когато то се провежда правилно стойнотстите им се нормализират.

Сриниг
Кръвните проби за търсене на антитела, направиха възможно скринирането за Целиакия на по- големи групи от населението.
От резултатите на проведения в последните години масов скриниг в някои държави, стана очевидно, че това заболяване е много по- често отколкото се допускаше. При това изглежда по- чести са тези негови форми, които не дават ясна, или достатъчно тревожна симптоматика. В Италия всички деца до 6 годишна възраст се скринират за Целиакия. Антителен контрол се провежда също и при най- малки съмнения за заболяването. Като резултат времето между появата на първите оплаквания и поставянето на диагнозата е намалено на 2 до 3 седмици. В САЩ, където този подход не се прилага, това време е 10 години.
Изясни се също, че целиакията се наблюдава в съществено висок процент при родственици първо коляно на вече доказан болен, както и това, че тя се асоциира много често с някои други заболявания като диабет, болест на Down, ревматоиден артрит, заболявания на щитовидната жлеза. Ето защо при такива болни, както и при някои други ситуации се провежда т. нар. селективен скриниг за Целиакия.
Колкото по- дълго болният остане недиагностициран, толкова по- сериозни ще са последствията на недохранването, както и по- голяма ще е вероятността за възникване на някои твърде сериозни нейни усложнения.

Dermatitis herpetiformis
Dermatitis herpetiformis е заболяване на кожата, изразяващо се със специфичен, силно сърбящ обрив. Той обичайно е разположен по страничните полета на лактите, колената, но често покрива рамената и гърба. При появата си преминава през пет последователни стадии; започва с малки, сърбящи петънца, които по- късно се превръщат в мехурчета изпълнени с бистра течност. В края на еволюцията на обрива течноста в мехурчето се абсорбира и на негово място остава белег. В стадия на образуване на мехурчета заболяването много наподобява Варицелата, но за разлика от нея не се причинява от вирус ( Herpes zoster virus ) и не е заразно. Названието Dermatiti herpetiformis означава кожно възпаление ( DERMATITIS ), което наподобява Варицeлата( HERPETIFORMIS ). Вие можете да видите този обрив на следната фотоснимка.
Вече са натрупани достатъчно доказателства за това, че Dermatitis herpetiformis е свързан с непоносимост към глутена; в скандинавските страни то е известно и като кожна форма на Целиакията. При 80% от тези болни хистологичният изглед на тънкочревната лигавица е идентичен с този на глутеновата ентеропатия.
Кожният обрив се повлиява много бързо- в разстояние на часове при прилагане на медикамента Dapsone, но след преустановяването му, болестните прояви рецидивират. Всички болни, с биопсично установено тънкочревно увреждане отговарят положително на въвеждането на безглутенова диета. В разстояние на няколко седмици, или месеца дозата на Dapson’ a се намалява и лечението с него се преустановява. При понататъшното спазване на безглутенова диета, по- голяма част от болните не се нуждаят от Dapson. При спиране на диетата кожния обрив рецидивирa.

Лечение
Единственото лечение за Целиакията е спазването на 100 % безглутенова диета. За повечето болни това ще доведе до изчезване на оплакванията в рамките на няколко месеца след започването й. За пълното въстановяване на чревните вили са необходими 3 до 6 месеца. При възрастните болни този период от време може да бъде по- дълъг- до 2 години.
Спазването на безглутеновата диета трябва да продължи цял живот. Приемането дори и на минимални количества глутен води до възвръщане на уврежданията на чревната лигавица. Това е валидно и за случаите, при които заболяването протича сравнително леко, или незабележимо. В зависимо от това колко късно е поставена диагнозата, някои нейни усложнения като забавено израстване на височина, или увреждания на зъбите, могат да не покажат съществено подобрение.
В един малък процен болни с Целиакия не се отбелязва подобрение на оплакванията им. В по- голямата си част, това са случаите с твърде тежко и напреднало поражение на червата им. При тях е необходимо периодично следене за евентуална поява на някои от най- тежките последици на Целиакията.

Независимо от ограниченията, които предлага безглутеновата диета болните могат да имат достатъчно разнообразно меню и да набавят всички необходими им хранителни съставки. У нас все повече магазини предлагат готови диетични продукти за целиакично болни. На опаковката на тези храни липсата на глутен е обозначена с текст или следното лого
Произвежданото у нас безглутеново брашно се осигурява безплатно съгласно наредба наредба № 23 от 30.10.2000 г. на Министерството но Здравето.


Какви са усложненията на Целиакията
Увреждането на лигавицата на тънкото черво, с последващите проблеми в абсорбцията на хранителните съставки, обуславят риска от развитието на следните сериозни заболявания:
- Лимфом и аденокарцином са злокачествени новообразувания, които могат да се появат в тънките черва.
- Остеопорозата е състояние, при което костите изтъняват и стават лесно чупливи. Основната причина за развитеито й е лошата чревна абсобция на Калций, както и дефицита на витамин Д.
- Склонност към аборти и възникване на вродени малформации на плода могат да се наблюдават при бременни, които не спазват безглутеновата диета
- Забавено израстване на височина се наблюдава при случаите с късно поставена диагноза, с продължителен хранителен недостиг. Децата, които започват спазването на безглутенова диета преди спирането на естествения процес на растене, имат шанса да наваксат в израстването си на височина.
- Гърчове- те са до голяма степен резултат от недостатъчна абсорбция на фолиева киселина. Нейнияг дефицит причинява отлагане на калции в мозъка, което е причина за възникването на това усложнение.

гастроентероложи.фрисървърс.ком