Консумацията на месо, яйца, мляко и животински продукти ни разболява! Ето защо!

IGF-1, животинския протеин и риска от рак..

 

IGF-1 е един от най - важните в организма стимулатори на растежа по време на феталното развитие и детството.

По-късно в живота обаче той ускорява процеса нс стареене и стимулира растежа и възпроизводството на клетките, което често води до рак.

Повишеното ниво на IGF-1 се свързва с увеличен риск от всички основни видове рак, в това число от рак на дебелото черво, рак на гърдата и на простатата. Той стимулира митозата (деленето на клетките) и потиска апоптозата (процес, който води до клетъчна смърт).
 

Това означава, че IGF-1 не само стимулира разпространението ма раковите клетки, но и потиска способността на имунната система да разпознава и убива анормалните клетки, преди да се превърнат в ракови. Освен това по време на стареенето високите нива ма на циркулиращ IGF-1 стимулират възпроизводството на увредени клетки, които иначе не биха се превърнали в злокачествени.

 Повишените нива на IGF-1 освен това стимулират растежа и разпространението на туморните клетки и увеличават тяхната преживяемост, адхезия, миграция, инвазия, ангиогенеза и разрастване на метастазите. Намалените нива на IGF-1 в зряла възраст се свързват и с намален оксидативен стрес, по-малко възпаления, повишена инсулинова чувствителност и по-голяма продължителност на живота.
 

Големият въпрос тук обаче е IGF-1 и ракът. Много хора минават на високопротеинови диети, като погрешно приемат, че консумирайки яйца, риба и постни меса, се хранят здравословно. В действителност обаче този тип диета подклажда взрив от ракови заболявания.

Несъмнено, IGF-1 е сред основните фактори, които причиняват рак на простатата и на гърдата. Европейското проспективно изследване на рака и храненето (EPIC) установява, че повишените нива на IGF-1 се свързват с 40% нарастване на риска от рак на гърдата за жени по-възрастни от 50 години. В Изследването на здравословното състояние на медицински сестри високите нива на IGF-1 се свързват с удвоен риск от рак на гърдата при жени в пременопауза. Допълнителни изследвания на хора, преглед на литературата и 5 мета анализа също установяват връзка между повишените нива на IGF-1 и развитието на рак на гърдата. Най-скорошното от тях показва силна връзка с най-често срещаните ЕR-позитивен рак на гърдата, както при пременопаузоални, така и при пост менопаузоални жени.
 

Повишени нива на IGF-1 се наблюдават при жени с наднормено тегло, хора, които консумират алкохол и онези, в чиито хранителен режим преобладават продукти от животински произход.
 

С други думи, по-високите нива на IGF-1 стимулират развитието на често срещани видове рак. Не само това, но прекомерният IGF-1 също така стимулира деменцията при хората, докато по-ниските му нива подобряват мозъчната функция в по-късните години от живота. При пациенти с болестта на Алцхаймер са установени повишени нива на циркулиращ IGF-1, а намалените сигнали от IGF-1 намаляват симптомите на невродегенеративните заболявания. При мускулни влакна, които се нуждаят от IGF-1 за правилно функциониране или възстановяване в зряла възраст, локалното производство на IGF-1 при напрягане на мускулите компенсира за по-ниските нива на циркулиращ IGF-1. Така по-ниските нива стимулират дълголетието и нямат явни недостатъци.
 

Тъй като основният фактор при храненето, който определя нивата на IGF-1, са протеините от животински произход, високите нива на циркулиращ IGF-1 се дължат на прекомерния прием на говеждо, свинско и птиче месо, морски храни и млечни продукти,който е типичен за нашето общество.
 

Като деца ни учеха, че продуктите от животински произход са полезни за нас, тъй като представлявали биологично пълни протеини, изключително важни за доброто здраве. Изследванията през последните 10 години, обаче убедително показват, че високата концентрация на биологични протеини е най-вредната черта на животинските продукти.
 

Млечните продукти най-много повишават нивата на IGF-1,макар това да се дължи най-вероятно на други биоактивни стимулиращи растежа съединения, в допълнение на високото съдържание на протеини в тях. Десет различни изследвания чрез наблюдение и няколко интервенционни такива потвърждават положителна взаимовръзка между млякото и повишени нива на IGF-1. Да вземем например рака на простатата, който по всичко личи е особено чувствителен към нивата на IGF-1. Рискът от заболяване от този вид рак нараства пропорционално на повишената консумация на месо и млечни продукти. В Изследване на здравословното състояние на лекари учени проследяват повече от 21000 мъже в продължение на 28 години и установяват, че при онези консумирали поне веднъж дневно прясно мляко, рискът да починат от рак на простатата е двойно по-голям в сравнение с мъжете, които рядко пиели прясно мляко.
 

"Свободният IGF-1", а не IGF-1, който се свързва с протеините, се характеризира с онази стимулираща растежа активност, която благоприятства рака; ето защо, ако протеините, които се свързват с IGF-1, намалеят, остава повече свободен IGF-1, който се впуска в "престъпна" дейност. Затова е важно да се отбележи, че увеличената консумация на наситени мазнини от месото и млечните продукти заедно с високото ниво на протеини от животински произход влошават нещата, като намаляват нивата на протеините, които се свързват с IGF-1 и по този начин увеличават нивата на свободен IGF-1 в циркулацията.


 

Но не само продуктите от животински произход повишават нивата на IGF-1. Същото правят и рафинираните въглехидрати, защото те причиняват резки увеличения на инсулиновите нива, което води до увеличаване на сигналите от IGF-1, важен фактор във връзката между диабета и рака. А повишените нива на инсулина повишават IGF-1, което е още една причина, поради която високогликемичната диета стимулира раковите заболявания. В същото време, чрез прилепване към инсулиновия рецептор на клетката, IGF-1 може дс действа като инсулин и да стимулира натрупването на мазнини. Когато нивата и на инсулина, и на IGF-1 са повишени, се получава сандвич, който стимулира рака-като сандвич с шунка и сирене върху бял хляб. Редовното консумиране на храни с висок гликемичен индекс в комбинация с животински протеин стимулира развитието на рака. На всекидневните храни от сорта на банички със сирене, пици, хамбургери и други джънк храни се дължи бума на раковите заболявания през последните години.. Изолираният соев протеин, който се среща в протеините на прах също може да бъде проблемен, тъй като е неестествено концентриран и неговият аминокиселинен профил е много подобен на този на протеините от животински произход. Интервенциите в хранителния режим с използване на изолиран соев протеин потвърждават, че той повишава нивата на IGF-1 повече от соята. Подобни изключително стимулиращи IGF-1 ефекти не са установени при тофу или непреработена соя. По-здравословно е ако в хранителния режим се разчита на по-голямо разнообразие от бобови култури, отколкото единствено на храни от соя, особено от преработени такива, които повишават много нивата на IGF-1.
 

Ако искате да доживеете до дълбока старост, пътят до там е ясен. Столетниците имат ниски нива на IGF-1 и високи нива на противовъзпалителни молекули от наситени с хранителни вещества храни от растителен произход. Тайната към дълголетието и предпазването от рак е хранителен режим с високо съдържание на фитохимикали, водещи до по-ниски нива на оксидативен стрес, съчетан с намаляване на IGF-1.
 

Количеството на продуктите от животински произход, които могат да бъдат добавени към хранителния режим, без да представляват опасност, не е точно определено. Най-вероятно обаче, средно дневно количество, надвишаващо 30гр за жени и 45гр за мъже, би представлявало риск. Над тези нива кривата на IGF-1 започва да нараства стремително. Тъй като тази област от науката все още се развива, това е само приблизително указание, основано на наличната към днешна дата информация. Постиженията в науката през последните 20 години показват, че ограничаването на протеините е дори по-полезно за удължаването на живота от епизодичното ограничаване на калориите, а ползите от ограничаването на калориите могат да бъдат обезсилени, ако приемат на протеини от животински произход е твърде голям-потенциално дори при нива над 10% от общия брой калории в хранителния режим.
 

Ограничаването на калориите и намаляването на въздействието на IGF-1 са единствените две добре установени средства за удължаване на живота. И двете се характеризират с благоприятно тегло и понижени инсулинови нива. Учените в тази област обаче смятат, че механизмът, който толкова чувствително увеличава продължителността на живота, е ефектът, който ограничаването на калориите оказва върху поддържането на нивата на IGF-1 ниски.
 

Главното изследване обаче, което промени из основи схващанията, беше 6 годишно проучване, публикувано през 2008 година сред членове на Дружеството за ограничаване на калориите. За разлика от по-ниските нива на IGF-1, наблюдавани при животни с ограничен прием на калории, изследването установило, че нивата на IGF-1 при хора с ограничен прием на калории НЕ се различават значително от онези при контролната група със стандартен хранителен режим. Учените били изненадани и отначало помислили, че ограничаването на калории не удължава човешкия живот така, както това става при животните. След това изследователите забелязали, че изследваната група, която приемала по-малко калории, консумирала повече протеини от животински произход като процент от общите калории, отколкото в стандартния хранителен режим. Очевидно протеините от животински произход пречели на спада на IGF-1, което те очаквали. Когато сравнили тези неблагоприятни нива на IGF-1 при участниците в изследването с нивата на IGF-1 при вегани те установили значително по-ниски нива при вторите,макар че веганите не ограничавали калориите.

Това обяснило липсата на очакваните ползи за участниците с ограничен прием на калории. Изследванията в тази област продължили, докато накрая били определени количествено разликите в нивата на IGF-1 и потенциала за повишаване на IGF-1 на различните режими на хранене и храни, като за целта били използвани 4700 участници, затвърждавайки извода, че поддържането на повишени нива на IGF-1 се дължи най-вече на приема на животински протеин.
 

Ограничаването на калориите и поддържането на благоприятно телесно тегло в среда от подходящ прием на микронутриенти силно увеличава продължителността на живота и намалява риска от рак при хората, но само при значително ограничаване на приема на протеини от животински произход.
 

Спортуването също може да понижи нивата на IGF-1. Изследване, публикувано в American Journal of Clinical Nutrition изследва ефекта от бягането на дълги разстояния и хранителния режим върху намаляването на IGF-1, като сравнява нивата при вегани и такива на стандартна диета, които водят сравнително заседнал живот. Учените се свързали с местните клубове по бягане, за да изследват бегачи, които пробягвали средно по 75 км на седмица, както и с местните дружества на вегетарианците, за да открият вегани, които се хранят здравословно. Резултатите били впечатляващи. Изследването установява, че веганите, които консумират малко протеини, не са на хранителен режим с ниско съдържание на мазнини. Те консумирали много ядки и семена и дори използвали зехтин. Във всички групи плазмените нива на IGF-1 се намирали в линейно съотношение с приема на протеини в хранителния режим, като намаленият прием на протеини от животински произход оказвал по-голям ефект върху намаляването на IGF-1 и маркерите на възпаление в сравнение със спортуването за издръжливост.
 

Средният дневен прием на протеини при веганите бил 0,73 гр. на килограм телесно тегло, докато останалите групи консумирали два пъти по-голямо количество. Интересен бил и фактът, че основната разлика се проявявала при IGF-1, а не при тестостерона и останалите полови хормони,които не се различавали значително в трите изследвани групи..

 

Из книгата "Краят на диетите" от Д-р Джоел Фърмън.

Материалът е копиран от Фейсбук