Изобретенията променили света

1832 г. - Павел Лвович Шилинг от Русия - Телеграф
През 1832 г. Павел Лвович Шилинг от Русия изобретява телеграфът е крайно устройство за предаване или приемане на електрически телеграфни сигнали при осъществяване на телеграфна връзка. Състои се от приемник, предавател и токозахранващо устройство. Бива пишещ (не се използва) - възпроизвежда знаците във вид на точки и тирета върху хартиена лента, обикновено по по телеграфния код на С.Морз, печатащ (далекопишеща машина) - съобщението се възпроизвежда с букви, цифри и знаци върху хартиен лист, и образен (фототелеграфен апарат) - съобщението се възпроизвежда със специфичните му подробности.

1834 г. - Джейкъб Пъркинс от Великобритания - Хладилник
През 1834 г. Джейкъб Пъркинс от Великобритания изобретява хладилникът - устройство, сграда или помещение, в което се охлаждат, замразяват и съхраняват хранителни и други продукти при температура, по-ниска от температурата на околната среда, чрез хладилни машини. Бива домашен хладилник - за кратковременно съхраняване на малки количества продукти, обикновено компресорен, и промишлен хладилник - за продължително съхраняване на големи количества продукти при температура от -1 до 2 °С (при охлаждане) и от -20 до -25 °С (при замразяване). Промишлените хладилници са подготвителни, производствени, антрепозитни, търговски, транспортни и др.

1860 г. - Етиен Льоноар от Франция - Двигател с вътрешно горене
Двигателят с вътрешно горене е топлинен двигател, в чието работно пространство протичат изгарянето на горивото и преобразуването на топлинната енергия в механична работа. Бива с течно или с газово гориво; 4-тактов (работният цикъл се извършва за 4 хода на буталото или за 2 завъртания на коляновия вал) или 2-тактов (съответно за 2 хода или за 1 завъртане); с външно или с вътрешно образуване на гориво-въздушна смес; с възпламеняване от външен източник (например електрическа искра) и със самовъзпламеняване на горивото; с течностно или с въздушно охлаждане; с коляно-мотовилков, ротационен или друг силов механизъм, преобразуващ топлинната енергия. Основни възли: тяло (блок-картер, цилиндрова глава, долен картер), силов и газоразпределителен механизъм, мазителна, охладителна, хранителна, запалителна система и система за пускане. Ефективен коефициент на полезно действие до 45 %. Първият практически годен двигател с вътрешно горене (газов, с 1 цилиндър) е създаден през 1860 във Франция от Е. Льоноар.

1867 г. - Алфред Нобел от Швеция - Динамит
Динамитът е бризантно взривно вещество, пластично или прахообразно; смеси от нитроглицерол (до 75 %), целулозни нитрати, порести вещества (инертни - кизелгур, талк, или активни - дървен въглен или дървесно брашно с NH4NO3). Има скорост на детонация до 8000 m/s. Приложение - в минното и военното дело; замества се с амонити (по-евтини и безопасни). Изобретен (1867) от А. Нобел.



1868 г. - Кристофър Шоулс от САЩ - Пишеща машина
Пишещата машина е устройство за печатане на текст чрез последователно нанасяне на изображенията на знаци върху хартия. Най-често е съоръжена с клавиатура и система от лостове, в края на които има релефни изображения на знаците. Бива с ръчно и с електрическо задвижване. Първи получава патент за пишеща машина английският изобретател Х. Милс през 1714. Първата практически използваема пишеща машина е изобретена от американците К. Л. Шоулс, К. Глидън и С. У. Соул през 1867. Произведена е и е пусната на пазара през 1874 от фирмата "Ремингтън". Днес пишещата машина губи своето значение за сметка на компютъра и принтера. Смята се за предшественик на компютърната клавиатура.

1877г. - Томас Едисон от САЩ - Грамофон
Грамофонът е устройство за възпроизвеждане на моно- или стереозвукозапис от грамофонна плоча. Електрическият грамофон се състои от устройство за въртене на плочата, рамо, звукоотнемател, преобразуващ механичните трептения в електрически, усилвател и високоговорител (озвучително тяло). Изместен от звукотехнически устройства с магнитни и оптични сигналоносители. Грамофонът е изобретен от Томас Едисон от САЩ.

1879 г. - Джоузеф Суон от Великобритания и Томас Едисон от САЩ - Електрическа лампа
Електрическата лампа е топлинен светлоизточник, в който светлината се излъчва от нажежено тяло (обикновено волфрамова жичка) при преминаване на електрическия ток през него. Нажежаемата жичка е разположена във вакуум в стъклена колба, която е прикачена към метален цокъл (винтов или байонетен), служещ за връзка на нажежаемата лампа към електрическата мрежа. Има мощност от 15 до 2000 W. Приложение - за общо осветление, прожекционни лампи, руднични лампи, лампи за фарове и др. Електрическата лампа е изобретена от Джоузеф Суон от Великобритания и Томас Едисон от САЩ през 1879 г.



1895 г. - Луи Жан Люмиер от Франция - Кинопрожекционен апарат
Кинопрожекционния апарат е оптико-механичен уред за прожектиране на кинофилм върху екран. Състои се от транспортен механизъм, филмови касети, осветителна система, прожектираща оптична система, звуковъзпроизвеждаща част и електрозахранване. Кинопрожекционният апарат е създаден от Луи Жан Люмиер от Франция през 1895 г.

1895-1896 г. - Алесандър Попов от Русия и Гулиелмо Маркони от Италия - Радио
Радиоприемникът е електронен апарат, в който полезният сигнал се отделя от множеството постъпващи радиосигнали, преобразува се, усилва се и въздейства на изходното устройство (високоговорител, слушалки, пишещо или друго устройство). Радиоприемниците са линейни (с пряко усилване) или суперхетеродинни. Линейният радиоприемник се състои от входно устройство 1, високочестотен усилвател, детектор и нискочестотен усилвател. Антената и заземяването се включват към входното устройство, а изходното устройство - към нискочестотен усилвател. Суперхетеродинният радиоприемник съдържа още честотен преобразовател и междинночестотен усилвател. Има по-добра чувствителност и избирателност. Алесандър Попов от Русия и Гулиелмо Маркони от Италия са създателите на радиото (1895-1896 г.)


Прочетете още - Изобретенията, променили нашия свят

 чудеса.нет