Обемът на каците се определя по следния начин. Измерва се вътрешният диаметър на дъното в см ДА и диаметърът на отвора Д . Измерените стойности за двете дъна се събират и полученото число се разделя на 2. Получава се стойността на средния диаметър ДС. Измерва се и височината //. Изчислението на обема става по следната формула:
Об = НхР2*П,
където: Об е обемът в литри; Н е височината в см;
Р е радиусът на средния диаметър в см, взет на квадрат; П е числото Пи, което е равно на 3,14.
Пример: Приемаме, че височината Н е равна на 160 см, диаметърът на дъното Дд е 110 см, диаметърът на отвора До - 80 см. Намираме средния диаметър ДС, като съберем 110 плюс 80, което прави 190 см. Разделяме това число на 2 и получаваме 95 см, т.е. средният диаметър ДС е 95 см. Разделяме на 2 и получаваме, че радиусът е 47,5 см. Заместваме намерените стойности във формулата и получаваме 06= 160 х 47,52 х 3,14. Извършваме действието и получаваме числото 1133,54, което показва обема на кацата в литри.
Обемът на каца може да се изчисли, като се използва и таблицата в приложението най-долу. И в този случай се измерват диаметрите на дъното и на отвора Дд и ДО. Чрез тях се изчислява диаметърът на средното дъно Д в см. Срещу него в таблицата се намира число, което, умножено по височината (Н), дава обема в литри, след отделяне на 3 знака отдясно наляво. За удобство ще използваме данните от посочения пример, при който средният диаметър Дс е равен на 95 см. Срещу него в таблицата отговаря числото 7088. Умножаваме го по височината Н, която е 160 (7088 х 160 = 1134080). Отделяме 3 знака отдясно наляво и получаваме 1134,080 литра.
Обемът на бъчви се изчислява по следния начин: измерват се диаметрите на двете дъна ДХ и Д2 в см. Измерените стойности се събират и полученото число се разделя на 2. Получава се среден диаметър на двете дъна Д С помощта на дървена пръчка или летва, а може и направо с метър се измерва диаметърът при отвора (враната) Двр.
Събират се данните от средния диаметър и диаметъра при враната, взет два пъти. Полученото число се разделя на 3. Така се намира средният диаметър на бъчвата Дср б. Измерва се и дължината на бъчвата, като от стойността се изважда сумата от дебелината на двете дъна и два пъти дължината на вътора. Изчислението на обема става по следната формула:
Об=Нхр2ср6хп
където Н е дължината на бъчвата в см;
Рср б е радиусът на средния диаметър на бъчвата в кв. см
П е числото Пи, което е равно на 3,14.
Пример: Дължината Н е равна на 120 см, диаметърът на едното дъно Д, е равен на 72 см, диаметърът на другото дъно Д2 е равен на 74 см. Средният диаметър от двете дъна Дс е равен на 73 см. Събираме средния диаметър с диаметъра при враната, взет два пъти. Дв е равен на 86 см (73 плюс 2 х 86 = 245). Разделяме на три и се получава средният диаметър на бъчвата Дсрб - 81,66. Разделяме го на две и получаваме средния радиус на бъчвата Рсрб = 40,83. Заместваме получените стойности във формулата и получаваме уравнението Об= 120 х 40,832 х 3,14. Извършваме действието и получаваме числото 628,12, което съответства на литрите на бъчвата.
Изчислението на обема може да се получи и чрез използване на приложената таблица (приложение № 1). В този случай се използва стойността на средния диаметър на бъчвата, който е 81,66, тъй като в таблицата са посочени само цели числа, го закръгляме на 82. На това число в таблицата отговаря числото 5281. Умножаваме го по дължината на бъчвата Н=120 см (5281 х 120 = 633720). Отделяме три знака отдясно наляво и получаваме числото 633,720, което показва обема на бъчвата в литри. Разликата от 5 литра в сравнение с литража, изчислен по формулата, се дължи на закръглянето на стойността на средния диаметър на бъчвата.
В случаите, когато не се касае за абсолютна точност, обемът на бъчвите може да се определи много бързо с по¬мощта на метър. За целта с обикновен метър се измерват разстоянията от враната по диагонал с двете дъна, както е показано на фиг. 3.
Сумата от двете измервания се разделя на две, за да се получи средната дължина на диагонал в см. Срещу полученото число в приложение № 2 се намира направо обемът на бъчвата.
Пример: Дължината на единия диагонал (а) е 82 см, а на другия (6) - 86 см. Сумата от 168 см (82 + 86 = 168) се разделя на 2. Получава се числото 84. Срещу това число в таблицата отговаря числото 354, което фактически са литрите.
Източник: Д.Цаков "Производство на домашни вина и ракии"
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Какво трябва да знаемза алкохолната ферментация като си правим ракия?
- Приготвяне на серни ленти за напушване
- Използване на серен двуокис във винопроизводството у дома
- Определянето на захарното съдържание на гроздето (мъстта)
- Определяне количеството на виното в непълна бъчва
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Почистване на употребяваните съдове във винопроизводството в домашни условия
- Винарски съдове - избор и обработка на нови дървени съдове
- Vcooling - охлаждане на ВОДКА с ФРЕОН!
- Винарски помещения - изисквания и поддържане
- Химичен състав на гроздето за производство на вино