За целта са необходими сяра на прах, амбалажна хартия и метален или емайлиран плитък съд (тиган). Хартията се нарязва на ленти с дължина 25 см и ширина от 2-2,5 до 3 см, за да могат свободно да влизат през отвора (враната) на бъчвите.
Вземат се няколко лъжици аморфна сяра и се поставят в тигана, който се загрява на котлон на ниската степен или върху печка на слаб огън. За предпочитане е това да става на открито, а не в помещение. Загряването продължава до разтопяване на сярата и получаване на жълтеникава гъста течност. Не бива да се допуска прегряване, защото течността бързо потъмнява и може да се самозапали.Нарязаните книжни ленти се потапят поединично в разтопената сяра, след което се поставят върху дървена поставка за изсъхване, като се нареждат една до друга. Не бива да се поставят една върху друга, защото се залепват и при отделянето им се натрошват. За по-добро намокряне при потапянето в разтопената сяра може да си помагаме с дървена шпатулка. Така приготвените ленти се съхраняват на сухо място и могат да се ползват дълго време.
Напушването със сярна лента става, като лентата се запалва в единия край и започва да гори бавно със слаб синкав пламък. Вкарва се през враната в бъчвата и без да се пуска, се закрепва с помощта на дървената запушалка, която се начуква за по-добро уплътняване (фиг. 5).
Лентата изгаря в бъчвата. Образувалият се серен двуокис запълва празното пространство. Една част от него се свързва с влагата по дъгите и се образува серниста киселина, която заедно със серния двуокис осъществява дезинфекцията. Това се постига, когато напушването става веднага след измиване на бъчвата и дъгите са влажни. За препоръчване е празните бъчви да се напушват периодично през 2-3 месеца.
Напушването с фенер става, като в него върху метална поставка се сложи сяра или сярна лента. Поставя се върху бъчвата така, че отдушникът да влезе през враната в бъчва¬та. Запалва се сярата (лентата). Образувалият се серен двуокис влиза в бъчвата. Когато от враната започне да излиза пушек, фенерът се премества на друга бъчва, а враната се запушва плътно с дървена тапа.След напушване на бъчвите не бива да се стои в помещението, защото излезлият от тях серен двуокис е силно задушлив и може да предизвика главоболие. Ето защо след напушване на бъчвите веднага се излиза от помещението.
Трябва да се запомни, че съдове (бурета и бъчви), в които е съхранявана ракия, не се напушват.
Източник: Д.Цаков "Производство на домашни вина и ракии"
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Плодови ракии - ферментация на плодовите каши
- Плодови ракии - преработка на плодовете
- Приготвяне на квас (мая) за винопроизводството
- Винени дрожди
- Какво трябва да знаемза алкохолната ферментация като си правим ракия?
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Използване на серен двуокис във винопроизводството у дома
- Определянето на захарното съдържание на гроздето (мъстта)
- Определяне количеството на виното в непълна бъчва
- Определяне на обема /вместимостта/ на съдовете във домашното винопроизводство
- Почистване на употребяваните съдове във винопроизводството в домашни условия
