Здравите и чисти съдове се измиват с горещ еднопроцентов разтвор на сода за бъчви. Изплакват се 2-3 пъти със студена вода. Водата се отцежда и веднага се напушват.Съдовете, обложени с винен камък, което е рядко явление в домашното винопроизводство, се почистват чрез очукване с дървен чук. В малките съдове това става с помощта на желязна верига (синджир), която се пуска в бъчвата и при
търкаля¬не очиства винения камък. За лесно изваждане на веригата от бъчвата единият й край се закрепва отвън до отвора.
Вкиснати съдове, в които е държано вкиснато вино, се измиват с горещ 10-процентов разтвор на сода за бъчви, след което се изплакват първо с гореща вода, а след това 2-3 пъти със студена. Ако след измиване все още се долавя мирис на оцет, измиването се повтаря.
Слабо плесенясалите съдове се измиват с горещ 10-процентов разтвор на сода за бъчви. При положение че след изплакване съдът продължава да мирише на плесен, тогава се измива с 10-процентов разтвор на сярна киселина. При приготвянето на разтвора трябва да се запомни, ЧЕ КИСЕЛИНАТА СЕ НАЛИВА ВЪВ ВОДАТА, А НЕ ОБРАТНО. Ако в киселината се налее вода, тя автоматично кипва и изпръсква заедно с киселина, която може да предизвика изгаряния. Ето защо трябва много да се внимава. Приготовлението на разтвора става, като в кофа се налеят 10 л вода и в нея се добави 1 кг (0,543 л) концентрирана сярна киселина. След измиване с разтвора съдовете се изплакват обилно със студена вода, отцеждат се и се напушват.
Силно плесенясалите съдове се почистват, като в тях се налее вода до половината от обема. Внася се калиев перманганат по 10 г за всеки 100 л обем. Допълват се с вода и се разбърква за хомогенизиране на разтвора. Оставят се в покой за 3-4 дни, след което разтворът се излива и съдът се измива обилно с вода. Ако миризмата на плесен не е изчезнала, накисването се повтаря, но с по-малка доза калиев перманганат (5 г за 100 л обем). След изплакване водата се отцежда и съдът се напушва.
При много стара плесен, когато двукратното накисване с калиев перманганат не помага, тогава съдът се разглобява и дъгите се обгарят на пламък или се изстъргват до здраво.
Съдове, държали червено вино, могат да се използват за съхранение на бяло вино след съответно почистване. Първо, ако има винен камък, той се очиства. След това се измиват двукратно с варно мляко или с горещ 10-процентов разтвор на сода за бъчви. Изплакват се 2—3 пъти със студена вода, отцеждат се и се напушват.
Вътрешността на каците се запазва от плесенясване, като се измазва с варно мляко. Преди ползване те се измиват обилно с вода и четка или метла.
За здравината и дълготрайността на дървените съдове от значение е и външното им почистване, особено ако се държат във влажни помещения. Обръчите се боядисват с черен емайллак, дъгите и дъната се намазват с горещо ленено масло или безир. Челата на дъгите и 3—4 см от дъната покрай вътора се боядисват с блажна боя. Независимо от това периодично съдовете трябва да се забърсват с парче памучен плат, потопен в 2-процентов разтвор на калиев метабисулфит.
Гумените и пластмасовите маркучи, които се използват за претакане на вино, веднага след употреба се измиват, като се пусне да тече вода през тях. След това се окачват на стената за отцеждане на водата. Ако маркучите не се измият, по вътрешността им остава вино, което може да вкисне, и при следваща употреба да инфектират виното.
Източник: Д.Цаков "Производство на домашни вина и ракии"
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Приготвяне на серни ленти за напушване
- Използване на серен двуокис във винопроизводството у дома
- Определянето на захарното съдържание на гроздето (мъстта)
- Определяне количеството на виното в непълна бъчва
- Определяне на обема /вместимостта/ на съдовете във домашното винопроизводство
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Винарски съдове - избор и обработка на нови дървени съдове
- Vcooling - охлаждане на ВОДКА с ФРЕОН!
- Винарски помещения - изисквания и поддържане
- Химичен състав на гроздето за производство на вино
- Механичен състав на гроздето за производство на вино
