Двойникът на Земята - Глория

( Votes )
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Съгласно  представите  на  древните  египтяни,  хората  при  раждането си  се  даряват  с БА – „Душа”  и  КА – „Двойник”. „ Двойник” -  това  е    като  втори  екземпляр  на  съществото,  нещо,  от  рода  на  гений – покровител,  което е  материално  по  вид,  духовно  по  природа,  подобно е  на  човешкото  тяло,  но е  невидимо за  телесните  очи.  Когато  човек 

умира, БА и КА  се  отделят  от  него. За  да  може „Двойникът” отново  да  се  възкреси,  му е  нужна  опора,  а  това  не е  нещо  друго,  а  мумия или  изображение(статуя,  барелеф ,  рисунка)  на  живото тяло.
За  да  продължи  живота,  въпреки  всички  видимости  на  смъртта,  трябва  мумията  или  статуята (като  образ)  да  привличат  към  себе  си  „Двойника”,  като  това  е  правило  живото  тяло  по  силата  на  закона  за  магията: подобието  предизвиква  подобие.
„Двойникът”,  изглежда, е  най-  старото  и  най-  разпространеното  понятие  за  душата  в  Египет. От  тук е  първата  теория  за  безсмъртие,  която е  довела  до  изграждане  на  безчислени  гробници,  където  през  всички  епохи  се  старали  да  осигурят  на  починалия  вечен  живот,  който  е  изцяло  материален  и  човешки.  Човек,  преживяващ себе  си  в  своя  двойник, ще  води  съществуване,  подобно  на  земното.
Изглежда  тази  теория  за  света  на  „Двойниците”  е  намерила  по-  късно  изражение  в  космогонията  на неопитагорееца  Филолай,  който  поставял в  центъра  на  мирозданието  вече  не  Земята,  както  правели  преди  него  другите философи, а  така  наречения  централен  огън – „Хестна”. Съгласно  космогонията  на  Филолай, всички  планети,  включително  и  Земята, се  въртели  около  „Хестна” -  централният  огън, а  Слънцето,  извървявайки  същия  път,  играело  ролята  на  огледало  и  отразявало  неговия  блясък.  При  това  Филолай  смятал,  че  на  орбитата  на  Земята,  в  диаметрално  противоположна  точка,  се  движи  подобно  на  Земята  тяло – Антиземя,  където,  очевидно  се  е  намирал  света  на  „Двойниците”  на  човека!
А  какво  ще  се  получи,  ако  погледнем  на  теорията  за  съществуване  на  Антиземя от  позицията  на  съвременните  знания?  Какво  казва  за  това  съвременната  астрономия?  Преки  диказателства  за  съществуването  зад  Слънцето  на някакво  масивно  тяло  ние  сякаш  нямаме,  но  също  така  и  нямае  право  да  отречем  такава  възможност  с  пълна  увереност.
Дали  Слънцето  закрива  голяма  област  на  противоположната  страна  на  земната  орбита?  Да,  много!  Диаметърът  на  слънчевата  корона  е  десет  пъти  колкото  диаметъра  на  лунната  орбита  или  600    диаметъра  на  Земята.  Следователно  мястотото,  където  може  да  се  скрие  тяло,  подобно  на  Земята, е  повече  от  достатъчно. „Е -  ще  кажат  скептиците -  а  космическите  апарати?  Те  навярно  биха  открили  това  тяло!” Уви,  не  всичко  е  така  елементарно.  Полезрението  на  космическите  станции  е  много  малко, и  те  са  насочили  своите „очи”   към  конкретни  космически  обекти,  използвани с  цел  ориентация -  например  към  звездата  Конопус.
А  да  „поглеждат   встрани” те  просто  не  могат, а  и  задача  за  търсене  на  неизвесно  тяло  зад Слънцето   никой  не  им е  поставял.  Що  се  отнася  за  американските  астронавти   -  те  нищо  не  биха  могли  да  видят,  тъй  като  Луната,  на  която  са  били,  се  намира  прекалено  близко, а  за  да  могат  да  открият  това  тяло,  би  трябвало  да  отидат 10 -15  пъти  по-  далече  от  Земята.
Астрономията  предсказва  възможност  за  струпване  на  материя   в  така  наречените  либрационни  точки  на  орбитата  на  Земята, една  от  които  се  намира  зад  Слънцето,  но  за  съжаление  положението  на  телата  в  тази  точка  е  неустойчиво.  В  интерес  на  истината,  Земята  сама  би  се  намирала  в  либрационната  точка  на  това  тяло и  тогава  въпроса  за  тяхноито  взаимно  положение  се  оказва  съвсем  не  така  прост.
Нека  си  припомним,  че системата  на  Сатурн е  подобна  на  Слънчевата  и  че  всеки  спътник  на  Сатурн  има своя  собствена  планета,  спътник  на  Слънцето. В  системата  на  Сатурн,  почти  на  една  и  съща  орбита, с  тази  на  Земята, има  два(!)  спътника -  Янус  и  Епиметей,  водещи  помежду  си  забележителна  игра.  Периодично (  веднъж  на  4  години) те  се  доближават  и  поради  гравитационното  взаимодействие ,  разменят  орбитите  си. Ако  в  началото  Епиметей  се е  движел  по-  бързо  по  вътрешната  орбита, а  Янус -  по-  бавно  по  външната,  то  след  като  Епиметей  настига  Янус ( но  не  се  сблъскава  с  него),  той  преминава  на  външната  орбита  и  започва  да  се  забавя,  а  Янус,  минавайки  на  вътрешната,  започва  да  се  ускорява  и  се  отдалечава  от  Епиметей.
(Следва продължение..)












ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Двойникът на Земята - Глория - 4.2 out of 5 based on 5 votes

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: