Когато прасетата полетят

Когато прасетата полетят = На куково лято.....

Има дни, в които не върви....  Будят те с крясъци, ставаш и падаш от леглото, заливаш се е горещото сутрешно кафе, внезапно осъзнавайки, че си забравил нещо много важно...Какво ли? Забравил си смисъла на всичко...........

Сигурно и на теб ти се е случвало да си мислиш, че всичко е наред и в един момент да се окаже, че въвсем не е така. Сигурно е имало дни, през които просто си седял и си чакал времето да мине за да дойде следващият ден....Сигурно е имало дни, през които ти е било все тая за всичко, което може да се случи.....

Да, точно тогава хората стават такива оптимисти, че няма на къде....Дори проблемите да са малки незначителни все изглежда, като, че ли ще се разрешат....когато прасетата полетят....

Всичко сиво става черно, а до преди малко големите бели пухкави и игриви облаци от небето изведнъж падат надолу, посивярат и стават тежки и тромави, пълни с лошо настроение и те удрят по врата.  Става все по-трудно да намериш причина да станеш и да  започнеш деня си, започваш да търсиш логиката и значението на всяко дребно и незначително нещо в живота ти....и не винаги я намираш....

Търсиш смисъла...търсиш го и не го намираш....търсиш го и го няма....дори когато насреща  застрашително идва тролеят и не помръдваш почти до последният момент ...смисълът пак го няма, но нещо все пак те кара да се отдръпнеш от пътя му....Когато няма страх в очите, но няма и радост в сърцето, когато очите ти са празни, а тефтера - пълен със задачи....

Тогава, когато големият, мръсен, пълен с прах и много хора и коли град  ти се струва празен и пуст, когато всички те подминават без да те забележат, когато те настъпват на улицата и те мачкат в метрото, когато се чувстваш една миниатюрна и незначителна частица от едно голямо цяло или може би част от нищото...

Когато си готов да се хванеш за която и да е предложена ти сламка от коктейла, наречен живот, която ти се предложи, а получаваш тоник без сламка и дори без лимон...

Казват, че хората помагат в такъв случай. Те са опора, подадена ръка или меч в сърцето, думите им раняват или лекуват дори когато не са го искали, а държанието им е непредсказуемо, просто защото са хора....

Когато прасетата полетят намираш смисъла на всичко......тоест - не го намираш, но на другия ден се събуждаш с повече задачки за вършене, с повече настроение или с нещо друго, което отвлича вниманието ти и всичко започва отначало....Един ден си мислиш, че всичко е прекрасно, а на следващия не върви....

Будят те с крясъци, ставаш и падаш от леглото, заливаш се е горещото сутрешно кафе, внезапно осъзнавайки, че си забравил нещо много важно...Какво ли? Забравил си смисъла на всичко...........

Бианка Пеловска