...Това не се случва по-често от веднъж в живота. Може да се изтърпи!

Щом се заговори за криза и нейните повеи и промени се сещам за една стара притча за врабчето и кокошката:

Заприказвали се веднъж врабчето и кокошката. Врабчето стояло на каменна ограда, а кокошката се разхождала отдолу.

- Слушай, не ти ли омръзна да ходиш и да кълвеш? -попитало врабчето. - Та ти си се отучила да летиш.

- Не е вярно! - обидила се кокошката. Тя с всички сили размахала крила и се стоварила на оградата. 

- А я кажи: не ти ли омръзна все да летиш и да подскачаш? - попитала тя врабчето. - Живей в кокошарника. Стопанката ще ти сипе зърно в твоята хранилка - кълви безгрижно, докато не се охраниш като кокошка. Вярно, от теб могат да сварят супа, но това не се случва по-често от веднъж в живота. Може да се изтърпи!..

В този момент задухал силен вятър. Кокошката, колкото и да се държала за оградата, все пак скочила долу. А врабчето разперило крилца, направило кръг, и пак кацнало на оградата. 

- Сега виждаш - казало то, - ти си голяма и силна, но в живота си разчиташ само на хранилката, ето че и в полета искаше да се опреш на каменната стена, а аз разчитам само на своите крила и в живота само съм си опора.

Кой в живота е „врабчето”, кой „кокошката” и кои са „хранилката” и „стопанката” дето я пълни всеки решава сам за себе си. Факт е обаче, че все някой друг или нещо друго ни е виновно, че повече от 15 години падаме при всеки повей на кризата. Факт е, че хем искаме друг да мисли как да ни напълни паничките, хем сме недоволни как го прави и все критикуваме. Бунтуваме се срещу кокошите лидери, сменяме ги, плюем ги, злорадстваме като ги сварят в чорбата и година след година си кълвем каквото си знаем. Посрещнахме с празници разкулачването на кокошарника и обединението с останалия стопански двор, но няма как да обясним на кравата, че мляко като нея няма да даваме никога. Колкото и да се опитват да ни стрижат от перата вълна няма да стане...



Вярно, от теб могат да сварят супа, но това не се случва по-често от веднъж в живота. Може да се изтърпи!..

Силва Коен