Готвенето е изкуство. Колкото по-добър е майстора, толкова по-бързо изчезва творбата му. Да сготвиш вкусно трябва да имаш дарба - да си се родил с нея. 
А за нас останалите има само един начин да прикрием липсата си на талант в готварството – ПОДПРАВКИТЕ.
Щипка желание, доза знание и гозбата ще става за хапване :)
ДАФИНОВ ЛИСТ (лавър). — В древността елините са сплитали от него венци за победителите, тъй като са го смятали като символ на Аполон. Листата успокояват храносмилането (особено при киселини). В комбинация с други подправки се използват при супи, месо, риба. Прилагат се и за приготовлението на мари¬нати.
КАНЕЛА. — Далечна „братовчедка" на лаврите (дафиновия лист). Придошла от Цейлон и Малабар, тя се цени и като лекарство, и като подправка. Кората на дървото се обелва и се суши на слънце. Миризмата се дължи на т. нар. цинамолово дърво. Един от специалитетите по цял свят е счукана канела със захар върху намаслена препечена филия. Прилага се най-вече в сладкарската промишленост, подсладени плодове, прибавя се и към състава на къри.
ИНДИЙСКО ОРЕХЧЕ (мускат). - Произхожда от Молукските острови, Цейлон, Суматра. Има успокояващ ефект върху храносмилателната система, но в големи количества е опасно. Без да изменя вкуса на другите подправки, то е благоприятно за млечни пудинги, торти, супи, риби, тиквеник, варива, сосове, мляно месо.
.jpg)
КАРАМФИЛ. — Няма нищо общо с познатото цвете. Това са изсушените цветни пъпки на едно растящо в Молукските острови вечнозелено дърво (Евгения кариофилата). Летливото им масло е силен антисептик, употребява се в зъболечението. Прилага се за приготовление на плодове, супи, месни ястия. При супа е добре да се постави глава лук, набодена с карамфил, която преди сервирането се маха.
КИМ. — Слънцелюбиво растение, разпространено в Средния изток и в Европа, двегодишно. В Германия от него правят известния ликьор „Кюмел". Стимулира дейността на храносмилането. Затова се използва при хлебни изделия, за подправка на сирена, мъчно смилаеми меса, зеле, риба.
КИМИОН. — Произхожда от Египет, едногодишно, споменава се в Библията, употребява се да неутрализира лютивите чушки, да улеснява храносмилането. Слага се в ръжения хляб, при ориз, фасулени ястия, месо, действа консервиращо.
КОПЪР. — Годишно растение от Южна Европа, постепенно разпространило се и на север. Копъров декокт се прави от семената му и още древните сакси са го давали за успокоение на малките деца. В прясно състояние се използва цялото растение. Семената влизат в редица ястия (държат се най-добре в оцет) н като прибавка към салати и сосове, туршии, парено зеле, хлябове, картофени салати.
МАГДАНОЗ (мерудия). — Заедно с ментата една от основните растителни подправки. Толкова известен в целия свят, че днес ориентировъчно се предполага, че е от Сардиния. Има няколко вида и е свързан с много легенди и вярвания - че ако се посади на Beлики петък, ще носи щастие и благоденствие, че ако расте около лехата с лук, ще прогонва вредните насекоми или ако се хвърли във вода, ще излекува болните риби. Лековита билка от древни времена, съдържа витамин С и белтъци. Берат се винаги външните листа. Тонизира и усилва диурезата. Използва се сушен, какт0 и корените му, за супи, с картофени гозби, яйца, сосове, майонези, при скара, с риба, за паниран магданоз, магданозени кюфтета.
ПИПЕР (черен и бял). — И двата вида са от едно и също увивно растение. В средните векове се е смятал скъп колкото злато. Черният пипер се бере и се суши, а белият (същият плод) е с излюпени външни кори. Често се смесва със сладък червен пипер и захар. За приготовление на вода, в която ще се варят кестени, се слагат още в студената вода.
ЦЕЛИНА (кервиз). — Има няколко вида, от които се ползват различните части на растението — корените за супи, листата — за месо, зърната — за кайма. Сокът е с противокиселинно действие, богат с летливи масла и плодова захар.
ЧЕСЪН. — Мястото в кухнята му е сигурно, тъй като се прилага при много ястия, а и целебните му свойства не са за подценяване (особено върху храносмилателната система и за поддържане на тена). Но да си спомним думите на Ботъм за „Сън в лятна нощ": „Да не ядем ни чесън, нито лук, че сладки думи трябва да си кажем." Удивително е, че за вкуса на гозбата няма значение броят на поставените вътре скилидки. При готвене на твърди меса добре е чесънът да се спикова; на дъното със салата се поставя парче хляб, добре намазано от двете страни с чесън.
ЧУБРИЦА. — Лятната и зимната чубрица са двата най-разпространени вида. Навремето е била извънредно скъпа, дори преселниците в Америка са я отнесли отвъд океана. Говори се, че натъркана върху ухапано от пчела, премахвала болката. Отдавна се използва за месни ястия и риби (особено пъстърва), за пълнежи от месо и за варива. Придава чудесен вкус на доматен сок и дълго се запазва суха.
ЧУШКА. — Какво ли щеше да прави човекът без „пипер"? Дошла от тропична Америка и Западните Индий, чушките са или сладки, или лютиви (у нас големите лютиви чушки катастрофално намаляха). Радваме им се в много цветове и форми. Консумират се сурови, готвени и сушени, самостоятелно или пълнени. Изсушени и смлени, те предлагат различни видове червен пипер, без който не може ни една кухня. Тук особено трябва да се подчертае лютивата чушка „канен" и приготовляваният от нея сос „табаско".
Следва продължение – „За майстори”
Силва Коен
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Халката е на безимения пръст защото ...
- Подправките - за майстори
- Сефтето на Турция
- Нокаутирай грипа бързо със специална напитка
- Оргазъм за всеки
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Гей си ако...
- Родителска вендета или Как ошамариха класаната!
- Циганин, ама внос!
- Да останеш безсмъртен - Пикасо
- Създай уют с три щриха
