Предполагам, че в някои напредничави религии има и бог на работата. Нямам предвид висша сила, която да контролира развитието ни И в работна среда, а конкретен Бог отговарящ за това, което се случва на човек по време на служебните му задължения. Някой, който да изпада в подробности и правилното подравняване на документите да е израз на уважение към него примерно.
Предполагам, че тогава би имало и аналог на 10-те божи заповеди, но сведени до работните взаимоотношения. Има обаче закони и принципи, формулирани от реални хора, но случващи се плашещо често. Ето някои от тях:
Закон на Слаус: Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.
Няма начин да не ви се е случвало! Задобрееш ли в някаква дейност някак като по инерция ти я нататрузват на теб и колкото да полагаш усилия да се отървеш от нея, всеки изтъква колко те бива теб.
Закон на Франко за работното място: Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.
Всеки, който изпитва удоволствие от ежедневните си задължения, срещу които получава пари ще се опита да ме обори. Не разбирам какво ви пука, ако не съм права след като вие сте богопамазани с работа, която да обичате?
Бюрократичен принцип на Ларсън: Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.
Хитра уловка и принцип изискващ обмисляне и действия в посока на предотвратяване на подобно престараване. Колкото повече правиш чудеса в службата, толкова „по голям заек” очакват „да извадиш от вълшебния цилиндър”.
Първи капан на гения: Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.
Вие ако бяхте шеф щяхте ли да търпите подобна конкуренция да се мота около вас?
Закон на Пъркин: Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.
Бъдете щедър на похвали, но не приемайте заслепено такива. Не всеки, който сипе суперлативи по ваш адрес го прави с цел да ви зарадва – докато ви тупат с едната ръка по рамото, може да „държат нож в другата”.
Закон на Рафъл за бизнеса: Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.
Чиновниците и администрацията всекидневно, не - ежеминутно го доказват и този закон е необорим на родна територия.
Закон на Лемпнър за заетостта: Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.
Закон на Ото: Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.
Тези два закона имат нещо общо с късмета, който се прецаква в неподходящи ситуации. Това обаче не означава, че трябва да спирате да си тръгвате по-рано от работа или да си цъкате пасианси /опазил ме офисния Бог от подобни съвети/, просто трябва да измислите сигурно средство против прецакване на късмета, като да чукнете на дърво или да си дръпнете ухото.
Закон на Клайд: Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.
Този закон трябва да бъде въведен в учебниците по мениджмънт. Така ще се спести загубата на време на младите ръководни кадри докато го разберат и усвоят.
Правило на Хари: Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.
Е, сега знаете защо шефа ви винаги изглежда така!
Силва Коен
чудеса.нет
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Гей си ако...
- Родителска вендета или Как ошамариха класаната!
- Циганин, ама внос!
- Да останеш безсмъртен - Пикасо
- Създай уют с три щриха
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Дяволът има хиляди лица
- Щедростта се глобява с 4000 евро.
- Когато къщата гори, е нелепо да се моташ и бършеш праха по мебелите, господин Василев!
- Компютърът като член на семейството
- Учителка лекува заекване, аутизъм и тежки психически проблеми
