Родителска вендета или Как ошамариха класаната!

Нови времена са, нови нрави. Преди като ни се скараха в училище си знаехме, че и у дома ще ни мъмрят. Сега ай учителя е направил забележка на немирник, ай е дотърчал родителя и го е тръшнал в училищния коридор „за възмездие”.

История в стил "ранния Стивън Кинг" се разиграла тези дни в училище "Васил Левски" в Бяла Слатина. Гневна майка нападна с нож класната на сина си в присъствието на децата. Повод за скандала станало пререкание между сина на учителката, който учи в 11-и клас, и сина на жената. Момчетата се счепкали, за пореден път, последните дни на миналата седмица

и след сочна псувня единия изял сочна плесница.

Разплаканият седмокласник веднага позвънил на майка си, а тя от своя страна тичешком нахълтала в учебния час, размахвайки нож. С ритници, ругатни, шамари и псувни 33-годишната ромка Силвия Михайлова нападнала учителката Радостина Станилова, която е и класна ръководителка на сина й.

Охраната извикала полицията и нападателката още вечерта била осъдена по Указа за борба с дребното хулиганство.

Признавам си, че виждам комичното в този случай. Надявам се, че ще ми простите подценяването на сериозността на ситуацията и шока, който е изживяла учителката и децата присъствали на скандала и ръкопашния бой в класната стая.

Мисля си обаче, че е крайно наложително университетите подготвящи педагози да включат в подготовката на бъдещите учители поне едно бойно изкуство и система за самоотбрана. Не е зле да се помисли и към парите за облекло на учителите да се добави сумичка за бронежилетка, а и каска в някой училища. Вярно е, че се шегувам с положението в което са поставени педагозите, но се надявам разбирате, че шегата ми има съвсем провокативен характер.



Отношението на учениците и родителите към преподаващите е напълно неприемливо и не говоря само за потънали в майчинските си чувства буйни ромки. Говоря за цялата система на образование в държавата и факта, че нямаме право да се оплакваме от професионализма и личните качества на учителите занимаващи се с децата ни след като условията им на труд могат да се сравнят само с „бойно поле” и ние като родители сме едните от воюващите.

Силва Коен