Размерът зависи от възрастта на жената

  Това е обусловено от потребностите на дамите в различните възрасти.И годините на жената определят размерите и. Размерът има значение. Но моля ви, за какво си мислите че говоря?! Искам да ви разкажа за дамската чанта, като верен спътник на всяка жена. /

Определено се налага да се замислете за подсъзнанието си; )

Дамската чанта предполагам е измислила първата Ева. Най-вероятно защото е нямало къде да си слага намерените интересни джунджурийки като блестящи камъчета, пъстри птичи пера и т.н та е използвала своята женска изобретателност и е въвела този безценен аксесоар. През изминалите години на еволюция дамската чанта е приемала различни форми и големини, сменяла е материите и цветовете си. Сега на пазара можете да намерите такова разнообразие на артикули като форма, цвят, материя, големина, дължина на дръжката, украса с камъчета и кожички та убедена съм че са покрити всички вкусове, та даже според мен има „екземпляри” които само силно болен мозък би закупил и носил. Най-голямо е разнообразието сред цените им. От безумно и ненужно скъпи, до съвършени фалшификати на маркови чанти всички те имат ролята първо да красят и после да служат на собственичките си.

Да обича чантата си, е вродено на жената. Определено това не е шега и можете да се убедите като пуснете малко момиченце в магазин, в който има поне един стелаж с чантички съобразени с нейната големина и подобаващо украсени. Няма начин след това да успеете да излезете от същия този магазин със същото момиченце без да сте отнесли поне една чантичка или дали милион и едно обяснения защо няма да и купите такава.

Предполагам има нещо в женския мозък, което ни кара да имаме необходимост да носим със себе си редица вещи, малки спомени, ненужни бележки и какво ли още не. Възможно е учените, които обичат да се ровят навсякъде, да са разгадали тази мистерия, но да им се плаща скъпо от тайната гилдия на производителите на чанти, за да ни държат пристрастени. На теория е възможно... Всъщност на теория всичко е възможно...

Нека се върнем на размера на този необходим аксесоар.

Малките момиченца

– носят малки, украсени с детски мотиви, цветя, финтифлюшки или образи на сладки животинки чантички. В тях прибират и носят със себе си всичко, което им е привлякло вниманието за момента.

Момичетата до 25 години

– носят малки кокетни чантички /стига модата в този период да не отхвърля този размер/, с къси дръжки и в тях държат най-необходимото – телефона си, малко гримове, ключове и пари, някой и друг презерватив и в зависимост от това дали учи или не момичето, е възможно да има и химикал.

Жените от 25 – 50 години

– носят обемисти чанти. В тях трябва да може да се побере всичко необходимо за забързания и динамичен живот. Ако можеш да скатаеш комплект резервни дрехи за детето, да мушнеш не голяма покупка, папка, книга ако се налага даже един хляб и кофичка кисело мляко и ръцете ти да са свободни. На тях чантата им служи максимално и трябва да е практична.

Дамите над 50 години

– искат чантата им да е удобна. Да не се налага да стоят в странна поза с повдигнато рамо. В нея трябва да има безопасно място за чифт очила. Лесно да се намира телефона с по-голям циферблат и ключовете.

Общото обаче за всички дамски чанти е хаоса, който цари вътре. Той в никакъв случай не трябва да навява някого на мисълта, че собственичката на въпросната чанта е разхвърлена и неподредена. Това е така да се нарече „творчески хаос”. Една жена оправи ли и подреди ли чантата си с часове се налага да търси после кое къде е.

Силва Коен