Диария при децата

 Причините за тяхната поява са няколко и се определят най-общо на няколко фактора.

1. Инфекциозният фактор съдържа в себе си:
* Вируси - най-честите причинители са ентеровируси, коронавируси, аденовируси.
* Бактериални причинители са - салмонела, шигела (дизентерия), ешерихия...
* Микотични (гъбични) - обикновено при неправилна и безразборна употреба на антибиотици.

2. Неинфекциозният фактор е:
* Грешки в храненето - храни, съдържащи токсини или силно дразнещи храносмилателните пътища -пържени, мазни, люти, пикантни, не добре измити или топлинно обработени храни.
* Конституционални - алергия, синдром на раздразнено дебело черво, ензимопатии...
От всички изброени в класификацията причини най-чести са вирусните (и то ротавирусните) диарии. Инфекциозните диарии в зависимост от мястото, където се предизвикват, се подразделят на ентерит (възпаление на тънкото черво), протичащ с по-редки, дори течни диарични изхождания с по-голяма опасност от обезводняване (дехидратация), и колит (възпаление на дебелото черво), който се характеризира с по-консистентни, кашави изхождания.
Обикновено обаче става въпрос за ентероколит (едновременно засягане на тънкото и дебелото черво), а при възпаление и на стомашната лигавица се касае за гастроентероколит, който протича и с повръщане (освен с диария).

Важен болестен механизъм на заболяването е дехидратацията (обезводняването), дължаща се на повишената загуба на течности. Повръщането, високата температура и намаленият прием на храна и течности допълнително влошават състоянието.

Клинична картина Водеща проява на заболяването са многократните диарични изхождания, чийто брой може да бъде от 2 - 3 до 20 и повече в най-тежките случаи.
Могат да бъдат кашави или воднисти, зелени, зеленикави или жълтеникави, пресечени, с неприятна миризма. Същевременно може да се наблюдава безапетитие, подуване на корема, повръщане, болки, висока температура и отпадналост. В по-тежките случаи се появяват изостряне на чертите на лицето, хлътване на очите.

Лечението на острата диария във времето до лекарския преглед включва:

1.Хигиенно диетичен режим водна пауза - в продължение на 6 - 9 часа се поемат само течности: вода, сокове, компот, разреден с вода и чай. През този период (до 6-ия час от последното повръщане) не трябва да се поема никаква храна, а след изтичането му може да се приемат през устата обикновени бисквити. На другия ден в диетата могат да се добавят препечен хляб, варени картофи, варен ориз, варени моркови и препечени ябълки. Продължителността на това ограничение в храненето трябва да продължи 5-7 дни.
СТРИКТНОТО СПАЗВАНЕ на тази диета е ПЪРВОСТЕПЕННО УСЛОВИЕ за успешното лечение на диарията и всяко едно отклонение от нея води до ново обостряне на заболяването и компрометиране на лечението.

2. Медикаментозно лечение - прахчета "Смекта" и "Ентерол", които могат да се дават комбинирано.

Етиологичното лечение (според причината) е най-ефективно. То се провежда от лекар след установяване на вида диария, като за всеки случай на установена инфекциозна диария лекарят уведомява ХЕИ.
В най-тежките случаи пациентите се настаняват за лечение в инфекциозно отделение. Хората, които са имали контакт с болен от инфекциозна диария, трябва да се явят при личния си лекар, който трябва да назначи изследване на всеки от тях за откриване на инфекциозния причинител.

Профилактиката трябва да включва:
1. Спазване на добра лична и домашна хигиена - редовно миене на ръцете, измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация, достатъчно варене на яйцата за консумация - минимум 15 мин, избягване на консумация на сурови и полусурови яйца (най-честият преносител на салмонела), особено през летните месеци, когато трябва да се избягва и консумацията на боза.
2. Хигиенно-епидемиологичен контрол в обществените заведения. Включва редовни прегледи и изследвания (най-вече за чревно заразоносителство) на работещите в заведения за обществено хранене. Редовна дезинфекция на подове и повърхности в гореспоменатите обекти.
3. Профилактиката на неинфекциозните диарии включва избягването на храни, които могат да предизвикат диария. Обикновено пациентите сами спазват тази мярка вследствие на наблюдения от предишни епизоди на диаричен синдром.