От патологичната ревност страдат както мъже, така и жени. Но между женската и мъжката ревност има разлики.Ако жената подозира с години и превръща живота на “подозирания” в същински ад, то мъжката ревност възниква спонтанно. Както е възникнала мигновено, така и внезапно може да загасне.
Но, да не говорим за ревността като болест. Психолозите я разглеждат като симптом на много сериозно психическо заболяване.
Но, откъде произлиза мъжката ревност?
Оказва се, че в основата е вечното желание на жената да се хареса на всички.
Мъжът това го възприема, като стремеж на жената да си намери някои друг. И естествено това накърнява неговото самолюбие.
Колкото повече обича себе си един мъж, толкова повече ревнува своята “половинка”. По тази причина на мъжа му е неприятно, даже и това, когато неговата жена е в компанията на приятели (или на работа) и там тя е “центъра на внимание”, умее да спори, умее да предизвиква възторг. Тя е затрупана от комплименти, а той... страда. Защо са толкова егоистични мъжете, че толкова силно да ги рани тяхната ревност .
Мъжът подсъзнателно довежда себе си до “точката на кипене”. И тогава “изригва вулкана”:
- Ти къде отиваш? Защо така си се облякла? В колко ще се върнеш? Не, никъде няма да ходиш! За кои така си се издокарала?...
Истина е и , че нивото на културата, степента на стремеж за “командното място” в семейството, също вилият върху мъжката ревност. Едни могат да подозират жените си и вътрешно да се терзаят, но други могат да ги пребият до смърт. Случайно. В състояние на ярост.
Хубаво, добре е, че ме ревнува, значи държи на мен!
Но, ревността е опасна, психолозите са доказали, че в скалата на мъжкия стрес – измяната на жената (а, това включва и ревността) е на едно от първите места, това е един силен удар, равен по сила с този на загубата на близък човек.
Ревнува, значи обича! Ревнува, означава постоянно да се безпокои. Мъж не се безпокоим от това, че любовта се руши, че семейството или любимата са престанали да го обичат. Почти, всички се тревожат от това, че “тя” може да намери, да се влюби в мъжа-идеал.
Ревността наказва, мъжете които се терзаят, подозират своята любима, всяка минута, час. Те стават жертви на стреса на ревността, това постоянно безпокойство се отразява на апетита, може да се развие булимия. Тази постоянна тревога възпрепятства отделянето на хормона който отговаря за половото влечение.
В резултат на “домашната война”, мъжа излиза от нея “импотентен победител”. Съхранените импулси от подозрения и терзания, могат да доведат до нервно пренапрежение: започва със силно главоболие, повишава се кръвното налягане.
Ако те ревнуват тихо, то може партньора да стигне и до психиатричната клиника или ако напрежението се отприщи и превърне в ярост, може и до затвора.
Може да ревнувате, може даже да ти идва да си сложиш край на живота, но никои, от вас не може да погледне трезво на ситуацията, и с доза хумор да каже сам на себе си: “Толкова ли не съм уверен в себе си, че се боя, че може да ме зарежат, заради друг, и ако не за нея, то за себе си, аз съм единствен и неповторим”.
Жени, помислете дали трябва да ви ревнуват или обичат!
интимно.розали.ком
