Привилегировани сте да живеете в американски екшън

Имаше период, в който мало и старо драпаше да драсне за Америка. След като единици избягаха и се устроиха, желаещите да се заселят в USA намаляха. Стана ясно, че за лежане и плюскане даже и в бленуваната страна не плащат. Затова започна да си мечтае нашенецът и тук да стане като в Америка, ама малко по-така.

Знаете китайската мъдрост „Внимавай какво си пожелаваш!”, но то само със знание нищо не се постига, трябва и обмисляне на мъдростите.

Та дойде ден къде по черна орисия, къде формирано под натиска на колективното ни желание за поамериканчване мечтата ни се сбъдна. Но верни на себе си пак взехме „обратната страна” на монетата. Не се възцари благоденствие и демокрация, а се впуснахме в телевизионен екшън с пълна сила.

Стрелбите стил „уестърн” станаха нормални за нас. Това публични разстрели, обстрелване в движение, оръжие в училище вече не ни шокират даже, а само ни карат да сменим канала, за да не се товарим с негативни новини.

„Бони и Клайд” се появиха покрай празниците с въоръжени обири на магазини за хранителни стоки, нахлузили чорапогащници на главите си и размахващи пищови. Но моля ви, бива ли за 240 лева оборот да изкарате акъла на 5-те служителя в магазина и техните близки? Американеем се, но липсва подготовката и обмислянето на атаките. Всеки иска да се прави на Джордж Клуни и компания, но смешно някак си го дава.

Отвличат се автобуси, поставят се искания и репортерки тип „Сандра Бьок” решават ситуации и правят саможертвени интервюта. Екшън ви викам, чак трака...

Ами това е - привилегировани сте да живеете в американски екшън. Сами си го поискахте, сами се оправяйте с него ще каже всеки.

Аз обаче си падам по фантастиката. Затова не гледам много много новини, а чакам да ме призоват „мъжете в черно” или да открия сред кукуруза сбръчкано извънземно и тогава ще се включа.

Силва Коен