Запек в кърмаческа възраст и как да се справим с него

Запекът е една от честите причини за тревога сред децата, техните родители и семейния лекар.

Запекът е състояние, което се причинява от различни фактори, зависещи от възрастта на детето, лечението му е различно и съответно на причината. За запек се говори тогава, когато се отделят твърди, сухи изпражнения през по-дълги периоди от време. Обикновено дефекацията е болезнена и затруднена. Обичайно е нейната честота да се приема като единствен критерий за запек. В тази връзка родителите трябва да знаят, че през първата седмица от живота си новородените отделят средно по 4 кашави изпражнения,като с израстване на кърмачето броят им постепенно намалява до 2 на ден при деца на 1 годишна възраст.

Тежкият, продължителен запек, проявен в периода на новороденото и до края на първия месец от живота, най-често се дължи на органично, вродено заболяване като например аномалия на храносмилателната система, ендокринно или нервно-мускулно нарушение. В тези случаи запекът се придружават и от други симптоми – уголемяване на коремчето, повръщане, безапетите, неспокойствие, детето изглежда тежко болно. Наложителна е спешна консултация с педиатър, евентуално детски хирург. Подобни прояви могат, макар и по-рядко, да се наблюдават и в по-късна кърмаческа възраст.

Другият вид запек е т.нар. функционален, при който не се открива болестна причина за възникването му, кърмачетата се развиват физически и психомоторно нормално. Кърмачето със запек отделя изпражненията след многократни, болезнени напъни, плач, зачервяване на лицето, свива крачета към коремчето поради невъзможност за ефективно изпразване на долната част на дебелото черво. Нормално е кърмачетата до 6-7 месечна възраст да отделят изпражнения с напъни. Незрялата нервно-мускулна координация на дефекацията налага допълнителни усилия, които погрешно могат да се приемат от близките за запек. В такъв случай внимателната преценка, включително и с помощта на семейния лекар, открива отделяне на меки, в голямо количество изпражнения, до един път на 72 часа, с което се изключва наличието на запек.

Бебетата, които се кърмят, дефекират почти след всяко хранене. При тях запек рядко се наблюдава. Преминаването към изкуствено хранене, както и ранното захранване с каши и с високо рафинирани храни, са основните фактори, предизвикващи запек у кърмачетата. Разгледани в детайли, те се свеждат конкретно до: рязката смяна на естественото хранене с изкуствено е стресов фактор; възможно е неправилно разреждане на адаптираните млека ( прием на по-концентрирано мляко); различната по вид и количество лактоза във квасеното мляко, липсата на бифидугенен фактор в адаптираното мляко, и не на последно място развитието на алергична реакция към белтъка на кравето мляко, причиняват запек. Поддържането на майчината кърма е най-добрата профилактика на запека. В последните години ранното захранване на кърмачетата не се препоръчва, тъй като храните, които се използват са твърде бедни на целулоза, така необходима за стимулиране на чревната перисталтика.

Остро настъпил, краткотраен запек може да се наблюдава при състояния, протичащи с висока температура, напр.вирусни инфекции. Запекът в тези случаи е резултат на както на обезводняване на кърмачето, така и на намален прием на храна. С лечение на инфекцията се преодолява и запекът.

Възникнал по една или друга причина, функционалният запек изисква лечение. Лечение, което да спре болестния процес, да лекува и предотврати усложненията на запека. И все пак, какви са последиците на нелекувания запек? Коремните болки и болезнената дефекация, причинена от ректалното възпаление, от образуването на ранички и кървене от тях, са едни от първите прояви на задръжка и втвърдяване на изпражненията. Последвани са от неволево зацапване на бельото с изпражнения, подуване на коремчето от задържани газове, безапетитие, недобро физическо развитие. Инфекциите на пикочните пътища, напикаването са тясно свързани със запека. С напредване на възрастта се появяват и психологичните проблеми: чувство за малоценност, страх от общуване с връстниците, невъзможност за социална адаптация.







След така описаните усложнения на хроничния запек, родителската тревога и обич пораждат въпроса: " Как да се справим със запека на нашето бебе, кога да повикаме лекар? "

Запек, продължил повече от 3 дни при кърмаче в добро състояние, налага като първа мярка да се постави термометър, намазан с мек, недразнещ крем или глицеринова свещичка в ануса на кърмачето, които леко се завъртват в двете посоки.

- Рефлекторното дразнене води до отпускане на външния анален мускул, и следва отделяне на изпражнения. Като временно облекчение това може да се използва до 3-4 пъти, след което манипулацията става рискова и безполезна. Честото поставяне на термометър в ануса трябва да се избягва поради възможността за възпаление, а при по-невнимателно действие - и перфорация на червото. Необходимостта от често стимулиране на дефекацията при кърмачето означава хроничен запек, за който се изисква лекарска консултация.

- За омекотяване на изпражненията могат да се използват овесени ядки и отвара от тях. Добър ефект имат пюретата от сини сливи, круша, тиква, кайсия, дадени преди всяко хранене в малко количество, повече като десерт. Особено полезен за по-големите кърмачета е плодът киви. Уместно е да се увеличи приема на течности, особено супи и бульони. Бананите и оризовата каша съдържат много малко целулоза, т.е не стимулират чревната перисталтика, и затова трябва да се избягват. Медът не се препоръчва поради риск от ботулизъм.

- Масажите на коремчето, стимулирането на пълзенето са подпомагащи мерки. При част от кърмачетата промените в храненето не дават очаквания резултат.

Необходимо е допълнително медикаментозно лечение, което се определя от лекар. Запекът е лечимо състояние, но изисква навременно разпознаване, много търпение и постоянство от родителите, дълготрайно наблюдение на детето. Една от добрите възможности за профилактика на кърмаческия запек, е грижата за запазване на майчината кърма.

гастроентероложи.фрисървърс.ком