Ако четете този материал значи сте успели да се преборите с децата за компютъра. Малкото ви дете е спряло да избива галактически нашественици и се е оттеглило в стаята си да поиграе с куклата си Барби за 70 лв., като отегчено я слага в къщата и за 400 лв. и я облича с безумно скъпи дрехи.
По голямото ви дете в пубертета е отново сърдито, че не сте го разбрали и демонстративно е престанало да ръчка в блога, си бясно сменейки темплейта и пишейки по форуми и приятелски сайтове умни неща като „Уау яко!”, „Това е трепач!” и е окупирало телефона в тоалетната.
Акселерация братче! Няма вече скачане на ластик и народна топка. Но ви предлагам материал, който се надявам да ви разведри:
Учителката, госпожа Иванова, огледа мрачно и строго класа и започна урока:
- А днес, деца, ще си припомним БЪЛГАРСКАТА азбука. От горе го изискват! – и тя дяволито посочи с пръст тавана.
Децата се зачудиха дали става дума за Бог, за директора или за Министерството, но решиха да я зарадват с ентусиазъм:
- Уау! — развълнува се класът — Куул! Мислехме си, че ще преговорим ейчтиемел таговете, а Вие ни изненадахте с азбуката.
“Започна се”, въздъхна г-жа Иванова, но продължи да води занятието по план:
- Буква “А”. Нека всички заедно да кажем Аааа.
- Не мога да кажа “Ааа”, — вдигна ръка Петърчо. — Мама каза, че “Аааа” казват само хората с ниска култура. Възпитаните деца казват “Какво” вместо “А” когато искат да зададат въпрос в случай на неразбиране. Или пък казват “Да, разбрах” вместо “Ааа” като потвърждение, че са разбрали думите на събеседника си.
- А ако “Ааа” се употребява като наименование на първата буква от азбуката? — опита се да постави уловка учителката. — Или майка ти препоръчва да бъде произнасяна като “Какво”?
- Съвършено излишен сарказъм е това, госпожо, — спокойно отговори Петърчо. — Аз, разбира се, осъзнавам интуитивно, че трябва да преодолея вътрешния си конфликт, породен от името на една буква и възприятието ми за добро възпитание, но Вие като педагог трябва да ми помогнете да се справя със ситуацията, а не да ме иронизирате.
- Хм, — смути се г-жа Иванова. — Може би докато класът казва “Ааа” като название на буква, ти, Петърчо, ще го произнасяш като съюза “а”?
- Ммм, — замисли се Петърчо. — Май няма да стане. Аз ще знам какво имам предвид, но дали околните ще ме разберат? Едва ли. Така че пак ще изглеждам като невъзпитано дете, а от това може да пострада имиджа ми, на който много държа.
- Госпожо, а искате ли вместо “Ааа” да кажем старославянското “Аз”, — предложи Елена. — И така ще убием два заека. Хем ще направим компромис с конфликта на Петърчо, хем ще отдадем почит на древната ни и велика история. Пък и името на буквата е по-звучно.
- Добре, деца, всички да кажат “Аааа”, а Петърчо и другите много възпитани хора могат да кажат “Аааз”.
- Ааааз — гракна целия клас.
“Защо ли хич и не се съмнявах…”, помисли си учителката.
- Втората буква от азбуката е “Беее”, — педагожката продължи урока по план. — Повторете “Беее”.
- Отказвам да блея пред целия клас! — изропта Виктор. — Какво е това колективно “Бее”?! Още малко и “БУУУ” ще предложите да викаме, та съвсем прекрасно да стане!
- Буки! Буки! — опита се да лавира госпожата.
- Книгз! — предложи Александър. От известно време настояваше учителите да се обръщат към него с „Килъра от уоу”, но срещаше съпротива. Ако и в живота имаше РПГ живота щеше да е мнооого по-лесен.
- Какво-какво? — не разбра учителката.
- Ай мийн… Мейби итс беттър ту юз “Книгз” инстед ъв “Буки” ин дъ къррънт сичуейшън, — поясни Александър. — Ит’с ауър Инглиш лесън, изън’т ит?
- Престани да ми говориш на английски, Алекс! — възмути се госпожа Иванова. — Преподавам ви родна реч!
- И аз това имам предвид. И затова настоявам вместо “Буки” да казваме “Книгз”, продължи Александър.
- Как по-точно това “Книгз” отговаря на буквата “Бе”? — изхлипа изтормозената учителка. — И какво да правя въобще с вас?
- Може да пропуснем тази буква, госпожо? — предложи някой от последния чин. — Има още много в азбуката, и без нея ще се справим.
- Не се опитвай да ме лишиш от знания, — обади се зубрачът Ники. — Ако има такава буква — то ние трябва да я произнесем. Само трябва да намерим някакво по-естетично звучене за нея, а не да използваме животинското “Бееее”.
- Бета! — вдъхновението осени последния чин. — Дами и господа, никой не би трябвало да има нищо против да издекламира думата “Бета” като заместител на “Бее”-то, нали? Дори и ти, Ники?
- Харесва ми, — с достойнство се произнесе Ники. — Не възразявам. Три-четири!
- Бета! – избуча класът.
- Продължавайте, госпожо, — Ники си седна на мястото.
- “Веди”! — прошепна на старославянски Иванова. — Или “Въъъ”. Или може би просто “В”?
- Може “В”, — добронамерено (и почти едновременно) разрешиха няколко гласа. И се опитаха да я успокоят: — Не плачете, госпожо. Ние ви разбираме. Просто задължителната учебна програма е такова “Л”.
Силва Коен
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Мъжете отвръщат за подплънките в сутиена!
- Нова измама по телефона – турски кандидат младоженци остават без обещаните булки и без парите си!
- Отгледани от животни: дете - вълк бяга от болницата
- Дали това са признаци, че ви изневеряват?
- Подлец! Двоен подлец!
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
- Тибетско коремно - ключово упражнение за подмладяване
- 12 златни правила, за да си звездата в офиса
- Легендата Harley-Davidson
- Ако нямаш кола – открадни танк, може и два!
- Ватиканът публикува статистика как прегрешават мъжете и жените
