Как да възпитаваме амбициозни деца?

Всички родители искат техните деца да бъдат амбициозни и успешни. Но какво могат да направят родителите, за да помогнат в развиването на тези качества?

Точно както предишните поколения се движеха от перспективата за по-добър живот, децата се нуждаят от нещо, което да ги накара да постигнат повече. По-лесно е да продължите да се движите към превъзходство, ако правите нещо, от което наистина се интересувате или можете да се справите добре.

 

За да определите точно какво движи вашето дете, предоставяйте му различни дейности и вижте към какво се придържа. Просто се опитайте да не ограничавате децата. За да бъдат амбициозни, децата трябва да се чувстват свободни да изследват и развиват интересите си. Вашата работа е да обърнете внимание на това, към което те естествено са привлечени или биха могли да прекарват часове в “щастливо правене”. И бъдете предпазливи при пренасочване. Скуката също е мощен инструмент, който учи децата да разчитат на своята изобретателност и да откриват нови таланти в процеса.

Ако искате децата ви да се стремят към това, което искат, подгответе се да ги подкрепите и да ги мотивирате да се потрудят. Експертите са съгласни, че това е чудесен начин за изграждане на увереност в ранна възраст.
 

Признаването за добре свършена работа може да започне с прости домакински задължения, които въвеждат понятия като решаване на проблеми и работа в екип и могат лесно да бъдат съобразени с възрастта. Можете да накарате малки деца да се намесят в почистването, дори ако техниката им за метене не е отлична. Номерът е да позволите на малките да участват по свой собствен, несъвършен начин. Когато похвалим децата за усилията им вместо за резултата, те се чувстват оценени и е по-вероятно да подобрят уменията си с течение на времето.

 

С напредването на възрастта на децата можете също да внедрите система за награди – да речем, време за почивка след домакинството – за да докажете, че упоритата работа се отплаща.

 

Можете да насърчите децата да започнат да мислят дългосрочно, като се възползват от техните надежди и мечти с един прост въпрос, на който всички деца обичат да отговарят: „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ Отговорът им може да се променя от месец на месец, но това е възможност да обсъдите поставянето на цели. Можете да отговорите, като кажете: „Какво можем да направим, за да се случи това?“ По този начин детето придобива навика да размишлява над мечтите си. Дори тези, които изглеждат невъзможни, по отношение на постижими стъпки. Помогнете им да се съсредоточат върху това, което могат да направят в момента.

Да, децата ви ще се радват да чуят за живота, който сте живели, преди да се появят. И така, защо да не използваме това като възможност да говорим за многото поредици взети решения и причинно-следствени връзки, които са били необходими да стигнем там, където сме днес?

 

Една майка, например, често разказва на децата си как е научила основите на събирането и умножаването, като помага на баща си, който е собственик на магазин за плодове и зеленчуци.

Историите от баба и дядо също могат да бъдат огромен мотиватор – в тях често откриваме мъдрост и решителност.

 

Като обясняват как миналото е повлияло на настоящето на вашето семейство, децата също вземат ценен урок: Че носят в своята ДНК умението да преодолеят всички препятствия, които пречат на успеха. Можете да вплетете истории за постоянството в разговори с децата по органичен начин. Всеки път, когато изскочи книга, филм или песен, свързана с ваша история, или когато готвите заедно ястия от рецепти, предадени от баба. Не е нужно да седнете и да говорите ораторски. Правете го като част от ежедневието си. Гледайте на всичко като на шанс да се свържете с историята си.

Неуспехът е голяма част от възпитаването на устойчивост у децата. Дори е самата основа. Предоставянето на възможността за децата да бъркат, показва, че успехът не винаги се постига лесно. Например, по време на игра, ако вашето 3-годишно дете се озадачи, оставете го да продължи да се опитва, вместо да се притечете веднага на помощ.

 

Не играйте на микроуправление. Това трябва да бъде тренировъчна площадка, където децата да могат сами да разберат нещата. Ако много ви се иска да коригирате детето си, поемете дълбоко въздух, преразгледайте очакванията си и след това отговорете спокойно. Кажете на детето, че ще можете да помогнете, след като се постарае максимално.

 

Същото нещо и с по-големите деца, домашните и проектите им. Не поемайте проекта за изработка на картонена слънчева система или есето по литература. Задайте отворени въпроси, които да тласкат детето към находчивост, като например: „Какво решение предлагаш за домашното?“, или “Какъв според теб е най-добрият вариант?”. Това показва, че имате вяра в талантите му, както и че е повече от добре човек да се обърне към другите за подкрепа.

 

Работейки съвместно, вие моделирате умението как детето да се справя с препятствията по конструктивен начин. Да знаеш, че не си сам – това те насърчава да напредваш въпреки трудностите – дори и да се провалиш, знаеш, че има хора, които те подкрепят.

В днешно време, децата не винаги виждат труда, който върви заедно с развитието. Изследване е установило, че когато дете е свидетел как възрастен човек решително се опитва да се справи с някаква задача, всъщност това може да увеличи усилията и решимостта при деца на възраст дори под 15 месеца. Вие сте най-големият модел за подражание на детето. За него е важно да чуе за вашите предизвикателства и как в крайна сметка сте надделели.

 

В края на краищата успехът изисква отдаденост и когато децата видят амбициозни хора със собствените си очи, те получават смелостта да се откажат от собствените си съмнения и да продължат напред. И само си помислете колко вълнуващо ще бъде, когато най-накрая постигнат това, което са си поставили за цел.